Има една американска история - за Стагър Лий (или Стаколее), за която над 400 музиканти са записали песен, след осъществяването на първия официален запис през 1923 година. Сред тях са Джеймс Браун, Ник Кейв и Нийл Даймънд, Фатс Домино и Боб Дилън, Ма Рейни и Джери Лий Луис, Мисисипи Джон Хърт и много-много други.
Песента има своите варианти като рагтайм, мелодия от шоу на Бродуей, блус, джаз, кънтри, рок енд рол от 50-те години, ска, пънк, тежък рок, рап - има дори хавайска версия. Така тя стига до 90-те години на 20-ти век и успешно прескача в 21-ви.
В звуковия файл младежкото предаване на Радио София "Шоколад" Ви предлага кратко пътешествие отвъд океана и завръщане в миналото, за да Ви запознае отблизо с този персонаж, който всъщност се е подвизавал в ъндърграунд средите. Ще Ви припомним и някои от песните за Стагър Лий, сред които се отличава изпълнението на Лойд Прайс от 1958 година. Тази версия е класирана като № 456 в списъка на сп. "Ролинг стоун" с 500-те най-велики песни на всички времена.
Песните разказват историята на убийство, извършено още в края на 19 век в един салон със съмнителна репутация в Сейнт Луис, където се подвизава Лий Шелтън - дребен престъпник - сводник и комарджия. Това е реалната историческа личност, която стои зад Стагър Лий. Историята за него се разпространява, като че ли по магически начин, в песенното творчество на ранните фолк и блус музиканти в САЩ, а след това се вплита и в многобройните версии в различните стилове през 20-тото столетие. Най-интересното е, че в Лий (за разлика от други герои с исторически първообрази, като напр. Били Кид) не можем да открием нищо положително, което донякъде да обясни, защо легендата за него е придобила такива мащаби.
