Днес, 11 март, се почита паметта на Свети Софроний Врачански.
Софроний Врачански, известен и със светското си име поп Стойко Владиславов е роден през 1739 г. в Котел. Учи в килийно училище в родния си град, а през 1762 г. е ръкоположен за свещеник. Среща се с Паисий Хилендарски и прави два преписа на "История славяноболгарская".
След сблъсък с местните първенци през 1792 г. напуска Котел. Служи в Анхиалска епархия, а през 1794 г. е ръкоположен за врачански епископ под името Софроний.
Освен с духовни дела той се занимава и с обществена дейност.
Размириците в Северозападна България по времето на Осман Пазвантооглу го принуждават да напусне Враца и да се установи във Видин, а по-късно и в Букурещ. През Руско-турската война (1806-1812) Софроний е представител на българите пред руското командване и се бори като книжовник и общественик за българското просвещение. Умира в Букурещ през 1813 г.
След Паисий Хилендарски Софроний Врачански е втората ключова фигура на ранното българско Възраждане. Съставя т.нар. "Видински сборници" (1802), както и ред други с религиозно и нравствено съдържание; поставя началото на новобългарската печатна книга - "Неделник" (1806).
Но големият му принос в новобългарската литература е автобиографичната повест "Житие и страдания грешнаго Софрония", публикувана за пръв път през 1861 г. във в. "Дунавски лебед" на Г. С. Раковски.
Част от нея може да чуете в звуковия файл. Изпълнението е на актьора Борис Арабов.
