Субсидиране чрез енергийни помощи, това е класическата схема, която прилага държавата към социално слабите, на които им е трудно да си плащат сметките си. Това обаче не решава проблема, каза в интервю за "Преди всички" социологът Тодор Галев:
Защото парите се изхарчват, идва следващият отоплителен сезон и отново сме в същото положение.
По класическия начин държавата определя и кой е "енергийно беден":
Прилагаме една дефиниция, която е много лесна – над 10% от разходите на домакинството да отиват а ток. Процентът на разходите обхваща дори и високия клас доходи на домакинствата. Домакинство с доход 3 хиляди, 4 хиляди или 5 хиляди лева, нищо, че плаща 300, 400 или 500 лева за електроенергия, то не е "енергийно бедно" в никакъв случай.
Галев каза още, че оценките за енергийна бедност през последните три години вървят от 21% до 61% като дял домакинства, което показва, че:
Не е възможно да се прави политика и да се мислят мерки, след като има такова огромно различие в оценките на това, кого трябва да засегнат тези мерки.
Интервюто на Юлияна Корнажева с Тодор Галев и анкетата на Ива Антонова във Враца за това – какво е да си "енергийно беден", можете да чуете от звуковия файл.
