Трибуналът в Хага за пръв път произнесе присъда срещу политически лидер с осъждането на Караджич. До този момент има осъдени за геноцид, но присъдите бяха произнасяни срещу хора, които са ръководели военни или полицейски поделения.
Това каза за предаването „Събота 150“ по „Хоризонт“ журналистът Татяна Ваксберг
За първи път присъда е произнесена срещу това, което на български наричаме „поръчителя“. Доказателствата, предоставени в процеса срещу Караджич, бяха натрупани в предходни процеси. В този смисъл, някак си, беше предопределено как ще завърши и този процес.
Правосъдието идва цели 21 години след Сребреница, изтъкна Ваксберг
Първите престъпления, за които става дума в обвинителния акт, са извършени през ранната пролет на 1992 година. Това е огромна дистанция. Така че това беше изненадата – дълго продължилия процес. Тежестта на наказанието – 40 години не е изненада, защото от Трибунала са произнасяни и по-тежки.
Предстоящите процеси срещу Шешел и Младич са съвсем различни, смята журналистът. Доказателствата срещу Младич също са трупани с години и изходът изглежда ясен, допълни тя:
Ратко Младич е лидер на босненската сръбска армия. Радован Караджич е политическият лидер на босненските сърби. Това е, на езика на трибунала, „съвместното престъпно предприятие“, както се нарича този тип съучастие, в който извършителите са влезли. Воислав Шешел е нещо различно! Преди всичко, не става дума за човек, който идва от Босна, а става дума за човек, който идва от Сърбия. Както знаете, един от основните политически аспекти, когато се коментират тези процеси, е доколко войната в Босна е вина и отговорност единствено на хората, обитавали Босна, или тази вина и отговорност са поделени с политици, които са се намирали в друга страна. Това е Сърбия на Слободан Милошевич. Воислав Шешел от тази втора група хора и затова тези обвинения и присъди не бива да бъдатсравнявани.
Основната част на обвиненията срещу Шешел засягат престъпления, извършени в Хърватия, уточни журналистът.
Хората в Международния трибунал идват от различни държави, отчете Ваксберг и отхвърли обвиненията, че институцията взема решенията си под политически натиск:
Ако погледнете какви решения взема Трибунала, ще го обвините точно в обратното – че е свръхфокусиран в съдебната практика, че е прекалено отдаден на съдебната схоластика, че, в стремежа си да не направи никаква съдебна грешка, минават години, в които да вземе решение.
В присъдата срещу Караджич има косвено потвърждение за сделка между него и архитекта на Дейтънското споразумение Ричард Холбрук, изтъкна Ваксберг:
