Днес в рубриката "Незабравимите" ще слушаме песента, събрала в едно студио Бил Уитърс (вече изпял и "Ain't No Sunshine", и "Lean on Me") и саксофониста Грувър Уошингтън-джуниър, считан заедно с имена като Дейвид Санборн, Джордж Бенсън и Хърб Албърт за един от основоположниците на smooth-jazz.
Тогава - през 1981 - Бил Уитърс е изпаднал "в немилост" пред звукозаписната си компания и се захваща с различни съвместни проекти. Той почти не се познава с Грувър Уошингтън, но пък го уважава много поради факта, че някога е направил първата версия по негова песен (инструментална на "Ain'tNoSunshine").
Двамата почти не се засичат по време на записа на "JusttheTwoofUs", но крайният резултат им носи "Грами" за най-добра ритъм-енд-блус песен. Много версии се правят, най-известната е на Уил Смит - нея той записва заедно със сина си и тя е особено трогателна. Любопитен е споменът на Ралф Макдоналд, на когото Бил Уитърс изпраща идеята за песента. Той казва, че тя не е лоша, но има нужда от повече стил и повече шик.
Той реално я превръща в шедьовър, включително добавяйки специфични красиви фрази в текста, като тази с кристалните капки, в която започва песента - I see the crystal raindrops fall ...And the beauty of it all.
Ето я - в цялата й красота и блясък, кристални капки и любов!
