Днес БХК, в рамките на традиционна дискусия в клуб "Обектив", ще обсъжда въпроса, защо българската държава толкова години, вместо подкрепа, отрежда изолация на възрастните хора с психични заболявания и интелектуални затруднения.
Процесът на деинституционализация в действителност започна преди 12 години, но като че ли започна по погрешен начин, с идеята, че тези хора трябва да бъдат изведени в алтернативни резидентни услуги, в защитени жилища и центрове за настаняване от семеен тип, и реформата спря дотам. Нашето виждане, след като се запознахме с тези услуги, е, че реформата трябва да продължи, тя трябва да постигне подкрепа, а не грижа. Подкрепата е следваща стъпка за самостоятелен живот. Тези центрове нямат капацитета да осигурят социално включване на потребителите на услуги, коментира Станимир Петров, един от изследователите, който днес ще представи доклад по темата.
Той смята още, че тези хора трябва да живеят като всички останали:
Въпреки уврежданията, които имат, въпреки психичното заболяване и умствената изостаналост, с една адекватна подкрепа, те биха могли да живеят в нормални, макар и в социални жилища, да им се осигури работа и всичко това да се направи във възможно най-кратки срокове. За съжаление държавата няма реална политика към реално социално включване на тези хора.
Интервюто на Борислава Борисова със Станимир Петров можете да чуете от звуковия файл.
