Това, разбира се, спира влизането в сила на всички промени на Изборния кодекс. За една част от тях остава открит след това пътят за обжалване пред Конституционния съд – имам предвид най-вече текстовете, които са свързани със задължителното гласуване.
Ветото не предопределя изхода от дебата в НС, припомни Славов, който се надява дебатът по промените да се проведе отново "по всички правила на парламентаристиката".
Сякаш гражданското съзнание на българите в чужбина като че ли е по-силно от това, което срещаме на родна почва, успяха много бързо да се организират и направиха среща и с премиера и получиха много широка трибуна пред медиите и всичко това, предполагам, силно е спомогнало за налагането на президентското вето.
Технологията и правилата за избори в чужбина трябва да бъдат едни и същи за всички и всичко останало би било дискриминационно и противоконституционно, обобщи Славов и допълни, че промените в Изборния кодекс са били нито навременни, нито на място, нито обхващаха реалните проблеми на изборния процес.
Предложението да се отварят секции зад граница по преценка на МС поставя въпроси какви ще бъдат критериите за избора и за демократичния начин на провеждане на избора, коментира Славов.
Задължителното гласуване по-скоро има морални и чисто конституционно-правни измерения, защото за мен това са едни неефективни текстове с вътрешни противоречия. Възможно е да накарат избирателите да отидат до избирателните секции, да, възможно е да ги накарате да пуснат бюлетина, но не може да ги накарате да имат действителен глас, да нямат протестно гласуване! Така че всъщност това задължително гласуване не решава проблема на избирателната система – ниското ниво на участие, ниското ниво на ангажираност на големи слоеве от българските граждани в политическия процес.
Основните играчи в политическия процес – партиите, нямат никакъв пряк интерес от участието на граждани със свободно съзнание и свободно решение в изборите. На тях им е нужно ниско ниво на участие, ниско ниво на действителни гласове и голяма сигурност в начина, по който контролират твърдия си електорат и купените гласове.
Задължителното гласуване не е от съществено значение за подготовката на самите избори и за провеждането на изборната кампания, коментира Славов по повод евентуалното сезиране на Конституционния съд.
По стандарт съществува един 6-месечен срок, в който изборните правила трябва да са ясни и установени преди започването на изборите, но в случая защитата на гражданските права ми се струва много по-важна, отколкото спазването на такова, до голяма степен пожелателно, изискване.
Интервюто на Таня Величкова с Калин Славов можете да чуете от звуковия файл.
