Главният редактор на Международната редакция на Австрийската информационна агенция АПА д-р Едгар Шюц коментира за "Хоризонт" и предаването "Събота 150" причините за оставката на Вернер Файман:
Оставката изненада всички, още повече че Файман е политик, който знаеше как да държи юздите на властта. Освен това под негово ръководство Австрия наистина се справи доста добре с кризата в Европа. Въпреки това и у нас се усещат последиците от финансовата и икономическа криза и животът в Австрия стана по-скъп и по-труден. Усеща се известно социално напрежение и хората все повече се замислят над това какво бъдеще ще имат децата и внуците им.
Успоредно с това двете партии в широката коалиция - социалдемократите и консерваторите - с годините губеха подкрепа. За това има и логично обяснение - все пак става дума за две партии с коренно различни идеологии. Дългогодишното управление на тяхната коалиция се дължи на компромиси от двете страни в различни сфери като образование, социална политика или икономика. А това съвсем естествено не се приема добре от избирателите им.
От 20 избора Социалдемократическата партия на канцлера Файман е загубила 18 и очаква 19-а загуба на 22-ри май, когато е вторият тур на президентските избори. На първия тур в края на април управляващите партии успяха да съберат едва 23%, а кандидатът на крайнодясната Свободна партия Норберт Хофер води с 35% от гласовете. Шюц коментира:
Тази загуба със сигурност изигра важна роля, още повече че далеч преди президентските избори беше ясно, че кандидатите на управляващата коалиция нямат почти никакъв шанс, защото недоволството на хората от политиката на правителството вече беше на лице. В Австрия освен това има една особеност - през годините така и не се обособи лява алтернатива, за разлика от Испания, където Подемос обра негативния вот. Недоволните в Австрия се обърнаха към крайнодясната популистка Свободна партия.
Важна роля за спада в доверието към социалдемократите и към канцлера Файман са изиграли сложните отношения на неговата партия с евроскептиците от Свободната партия, коментира Шюц:
Управляващата социалдемократическа партия от много време е в плен на вътрешнопартийни борби по тази тема. От едната страна на барикадата е лявото крило в партията, което се застъпва за по-радикални леви идеи, социалистически идеи. От другата страна са прагматиците, които по отделни теми не изключват сътрудничество със Свободната партия. Техният аргумент е, че в противен случай социалдемократите ще изпаднат от властта. Следващите седмици ще покажат кое от двете крила в партията ще надделее.
Файман всъщност е жертва на раздора в неговата партия именно по въпроса за бежанската криза. Лявото крило в Социалдемократическата партия го обвинява, че е загърбил политиката на отворените врати на Меркел. Но трябва да се знае, че Вернер Файман е прагматичен политик, който променяше възгледите си и по други теми, ръководейки се от общественото мнение. По отношение на бежанците в Австрия първоначално имаше много широка подкрепа за хората, които пристигат при нас. Но с времето мигрантите станаха наистина много - само за няколко месеца миналата година около 100 000 души подадоха искане за статут. Австрия не е голяма страна и това наистина са много хора. В резултат на това коалиционният партньор на Файман, консерваторите от Народната партия, промени политическия си курс и се приближи много повече до евроскептиците от Свободната партия, разграничавайки се от социалдемократите на канцлера Файман. От страх да загубят подкрепата на избирателите се стигна и до завоя в политиката на цялото правителство и на самия канцлер. Учудва ме, че австрийците, които инвестираха много време, желание, лични средства и усилия да помагат на бежанците и да ги интегрират, днес са изоставени от правителството. Това са предимно леви хора, но и доброволци на католическата църква и на организацията "Каритас", които в момента сякаш нямат никакво значение за двете правителствени партии. От друга страна аргументите на крайно десните, че бежанската криза струва много пари на данъкоплатците, звучат изключително популистки, защото има много други неща, които са свързани с много повече финансови средства. Такъв пример е спасяването на фалиралата банка "ХипоАлпе Адриа", което ни струваше милиарди евро. Чашата преля може би и заради едно изключително неприятно събитие, на което присъства социалдемократът Файман: на 1-ви май във Виена по традиция се провежда митинг на социалистите и социалдемократите. Лявото крило в собствената му партия публично го освирка, а медиите естествено благодарно отразиха този фал. За толкова много години като журналист не си спомням друг такъв случай. Причината за освиркването беше завоят, който Файман взе по отношение на бежанската криза. Така че и бежанската криза е една от причините за оставката на канцлера.Ако крайнодесният кандидат Норберт Хофер бъде избран за президент, със сигурност политическото развитие в Австрия ще се следи под лупа, коментира журналистът:
Хофер, кандидатът на Свободната партия, е отявлен критик на ЕС. Той дори вече каза, че може да си представи Австрия да излезе от ЕС. А ако погледнем още по-напред във времето - ако Свободната партия влезе в правителството след следващите парламентарни избори, то тогава австрийската политика със сигурност ще се преориентира към крайно дясното, по подобие на съседна Унгария. Питам се обаче дали именно това е желанието на хората в Австрия, които днес гласуват за евроскептиците само защото са недоволни от правителствената политика. ЕС в момента има много проблеми - предстоящият референдум във Великобритания, финансовата криза, която още не е затихнала, но и все още голямата разлика между изтока и запада. Това също е проблем в Австрия, защото ако като ЕС бяхме успели да разпределим бежанците равномерно или по квоти, така че хората в Австрия да не са с впечатлението, че само ние имаме проблем, то тогава настроенията в Австрия със сигурност нямаше така да се преобърнат. Тук хората си казват, Чехия и Словакия например бяха приети в ЕС и получават не малко суми от Брюксел, но членството е свързано и с определени задължения. ЕС се движи в една посока, която наистина е притеснителна. Ако тези процеси продължат, то ЕС в тази му форма може би наистина няма да продължи да съществува.
