Това каза за предаването „СЪботаж“ по „Хоризонт“ писателката Здравка Евтимова по повод предложението в дните между 11 и 24-ти май да се провежда общ двуседмичен фестивален преглед на класическото и съвременното изкуство.
Последната книга на Евтимова „Една и съща река“ разкрива историята на три сестри, които живеят в Радомир.
Моето тълкуване е, че който и човек да живее, колкото и богат или беден да е той, има в себе си едно хубаво, чисто място, скрито много далеч и най-късото разстояние между тези хубави места, които всеки от нас има, е честността и по-скоро добротата.
Писателката Ина Вълчанова, романист и журналист, допълни, че чистата идея за фестивал на писмеността, творчеството и духовността лесно може да бъде изродена:
Има нещо много интимно, за мен, в този празник. Мисля, че беше единствената манифестация, която някога харесвах. Даже като студентка, когато не беше задължително, минах гордо на тази манифестация, но, все пак не съм сигурна за такъв един държавно-обществен двуседмичен фестивал. Боя се, дали той няма да се изроди в някакво такова нещо, подобно на възстановките, които гледаме.
Вълчанова заяви, че се е опитвала да не излиза от реализма в последната си книга „Остров Крах“ и всички чудеса, които се случват на героинята ѝ са оспорими. Идеята ми тръгна от това, че ти си живееш живота, а някой те наблюдава, обобщи тя. Едната жена наблюдава другата, най-добронамерено, уж, но е доста страшничко някой да те наблюдава.
Според писателката, на хората не им е достатъчен материалният свят, в който живеят, и търсят нещо различно – патриотизъм, езотерика, православие... Хората са гладни духовно. Те имат нужда от нещо повече, обобщи тя.
Писателят Васил Пекунов също коментира, че ако идеята за фестивал на духовността и културата се реализира, веднага ще се появят желаещи да я оглавят:
Ако, отдолу училища и местни творчески съюзи си направят някакви свои инициативи, човешки, в които да се включи някакъв обществен елемент, а не само хора на изкуството, на културата, на просветата, по го виждам като нещо читаво. Боя се, ако мога така да се пошегувам, че е „много осъществима“ идеята и дори мислено, докато слушах колежките, си представях кой, примерно, би могъл да я оглави на държавен план. Леко настръхвам от тази мисъл!
Пекунов, който разглежда основно духовни теми в творчеството си, коментира, че пътят му към духовното е бил дълъг процес. Той е превел без договор четирилогията „Два живота“ , която третира връзката между Земята и Небето, за да могат децата му да я прочетат. Книгата се е оказала „мост“ към няколко негови творби, една от които „И рече Бог“ – за спускането на Христос в съвременна България.
