Не само цветовете, орнаменти, форми - виждаме навсякъде цветя, птици, дърво на живота. Това, на което жената се е възхищавала, тя е успяла да го претвори, докато е тъкала на стана или докато е бродирала, разказва колекционерът-природозащитник:Жената е успяла да втъче, да избродира, да създаде своята представа за красота. Това са жените, които са работили на полето, жените, които са работили на стана, те са анонимни. Една анонимна красота, но не по-малка по значение.
Тома Белев допълва, че в изложбата са представени образци от края на 19 и първата половина на 20 век, когато престилката става пъстра и шарена. На границата между двата века се отчитат съществени промени, които са онагледени в изложбата.
Цветанка Абаджиева от Задругата на майсторите разказва, че има определен набор от образи, които момичето е трябвало да сложи в чеиза си, за да може цялото село да знае, че е от даден род.
Престилката е символ на работа и на закрила. Както престилката предпазва детеродните органи на жената, а бабата акушерка поема новородената рожба в своята престилка, така и паркът или резерватът приемат в защитените си граници уязвимите новосъздадени животни и растения. Това гласят някои от посланията на изложбата.
