Любомир Кючуков: Солидарността не е благотворителност, а инвестиция в стабилност
Най-важният резултат от срещата в Истанбул е решението да се регламентира отговорност за причинителите на хуманитарни катастрофи, казва журналистът Антоанета Николова
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Проблемът с хуманитарните кризи е само върхът на айсберга на глобалните кризи, но кризата изяде солидарността. Днешните проблеми ни пречат да погледнем утрешните заплахи, които в глобалния свят ще определят бъдещата стабилност. Тази позиция застъпи в предаването „Събота 150“ външнополитическият експерт и бивш дипломат Любомир Кючуков. Той подчерта, че солидарността не е благотворителност, а инвестиция в стабилност. Кючуков очерта проблемите около хуманитарните катастрофи след проведената в Истанбул световна среща, посветена на хуманитарните въпроси и бежанците.
800 млн. жители на планетата в момента гладуват – това е 12% от населението на Земята. В Плана за устойчиво развитие на ООН до 2030 имаше задължителни параметри за финансова помощ за най-слабо развитите страни, но го има и т.нар. утаечен ефект – голяма част от средствата за развитие на неразвития свят се връщат отново в страните-донори, посочи експертът.
По думите му, проблемите не са само там, където се налага хуманитарната помощ, те са достигнали Европа и развития свят и бедността на Африка вече е проблем на Европа. Любомир Кючуков перифразира известната фраза на Стюарт Хил – „Те са тук, защото ние бяхме там“, като обясни, че „те са отново тук, защото ние отново бяхме там“.
Кючуков е убеден, че дълбоките и радикални решения трябва да се търсят в полето на политиката – как да се предотвратяват конфликтите. Той оцени самото ясно идентифициране на проблемите на форума в Истанбул като сериозна стъпка напред и подчерта, че Истанбул би могъл наистина да бъде важна стъпка, но са необходими усилията не само на държавите, а и на големите недържавни субекти – на глобалния бизнес.
Няма как да има план Б за бежанците без участието на Турция, категоричен е Кючуков. През последните 15 години Турция има ясно обозначена цел – превръщането й в регионален лидер и глобален фактор. Това понякога се прави доста настойчиво, понякога грубо, често Турция играе по ръба на бръснача, продължи анализа си външнополитическият експерт: Ердоган и Давутоглу бяха тандем. Единият олицетворяваше интелектуално-визионерското начало, а другият – политическо-управленското. Този етап се изчерпа и Ердоган вече си е самодостатъчен, затова и името на новия премиер вече не е от такова значение.
Форумът в Истанбул излезе с пет приоритета, най-важният от които е да се изготвят законови рамки за отговорност на причинителите на хуманитарни катастрофи. Заложена бе целта до 2030 г. броят на прокудените от домовете им да се намали наполовина. Зададено бе изработването на практична, работеща схема за доставяне на средства там, където те са необходими, тъй като досегашната система за хуманитарно финансиране не работи. Тези свои наблюдения за работата на форума в Истанбул сподели в предаването „Събота 150“ журналистът Антоанета Николова.
Тя коментира, че въпреки неучастието на повечето лидери от Г 7 и на големи хуманитарни организации, форумът е отбелязал придвижване в определена посока – като първа среща по въпроса за финансирането на хуманитарни бедствия в цялата история на ООН. Тенденцията на нашето време е тези катастрофи да се увеличават, подчерта журналистът.
Срещата в Истанбул събра над 100 държави и 50 световни лидери, но единственият голям европейски лидер бе Ангела Меркел, западните страни участваха предимно на ниво министри. Въпреки ангажираните холивудски звезди като последният Джеймс Бонд - Даниел Крейг, хуманитарни организации като „Лекари без граници“ са отказали участие с мотива, че срещата е смокиново листо, прикриващо срамните части на ООН, разказа още Антоанета Николова.
130 милиона са жертвите на хуманитарни бедствия по света, като само преселените от домовете им са 60 млн. Най-големият донор е ЕС, следван от САЩ и Турция, станала принудително най-големият дом на бежанци в света,
Николова отбеляза още, че българският еврокомисар Кристалина Георгиева е предложила схема за пресичане на бюрокрацията при финансирането на кризи, която е била сред малкото конкретни предложения на форума.
Форумът в Истанбул излезе с пет приоритета, най-важният от които е да се изготвят законови рамки за отговорност на причинителите на хуманитарни катастрофи. Заложена бе целта до 2030 г. броят на прокудените от домовете им да се намали наполовина. Зададено бе изработването на практична, работеща схема за доставяне на средства там, където те са необходими, тъй като досегашната система за хуманитарно финансиране не работи. Тези свои наблюдения за работата на форума в Истанбул сподели в предаването „Събота 150“ журналистът Антоанета Николова.
