Стилиян Киров ще дирижира Нов симфоничен оркестър пред софийска публика тази вечер
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Тази вечер в зала "България" съставът представя една изцяло руска програма - като продължение на тематичните концерти (предният бе само с български творби), с които отбелязва 25-ата годишнина от своето създаване. Бородин, Шостакович и Римски-Корсаков ще прозвучат под палката на Стилиян Киров, млад диригент с впечатляващо развитие през последните години отвъд океана, който повече от десетилетие не е дирижирал български оркестър. Той гостува тази сутрин в нашето "Радиокафе" - чуйте. Разказва за пътя до позицията на втори диригент на реномираната Филхармония в Сиатъл, за това, че един музикант никога не трябва да се чувства "прекалено комфортно" и как трябва да се търсят нови и различни предизвикателства, за изграждането на доверие сред оркестрантите, колко сложно е да си намериш първата диригентска позиция (независимо че си завършил Джулиард Скул) и как творба на Игор Стравински му е "отворила вратите" към Сиатъл - града, който сам напуска, защото "беше време да направя следващата стъпка - да стана главен диригент". Явява се на конкурси и от миналия сезон е главен диригент не на един а на два оркестъра - единият е в Ню Джърси (където живее), другият - в Калифорния и за постоянния "режим на летене". Времето във въздуха му е любимо - защото има време да остане насаме със себе си, небето и ... партитурите. Незаменимо време за учене. Стилиян разказва за програмата, за красотата на "Княз Игор" на Бородин и фантастичната (във всяко едно отношение - като оркестрация, колорит и широта на емоциите) "Шехерезада" на Римски-Корсаков. Творбата със солист в програмата е Вторият концерт за пиано на Шостакович, посветен на сина му и изисквал много находчивост от страна на композитора, който успял да "избегне" всички проблемни от страна на съветската власт въпроси с обяснението, че "това е една шега". Шегата се усеща най-вече в третата част, останалите части и теми са пропити с красота (и предизвикателства към солиста, защото концертът е наистина труден). Със Стилиян Киров връщаме "лентата" и още по-назад от "сиатълското" време и говорим за годините във Франция, в Екол Нормал и всички добри стари традиции ("и най-вече добри нови практики, защото в Париж винаги е царял духът на експеримента и авангарда"), които отнася със себе си в САЩ. Приятно слушане.
