Скромността също отива на заден план, макар че запазва своето значение и съществува макар и в друга форма. В основата на традиционната българска скромност стои религиозна максима – ти си скромен по отношение на Бога, на законите на Бога, ти трябва да преодолееш в себе си егоистичното индивидуалистично чувство, за да приемеш и да се подчиняваш на някакви по-висши заповеди и сила.
Когато един човек живее в една политическа рамка, той очаква благодарение на тези добродетели да напредне в живота, да има просперитет, самият той да се реализира. Когато обаче държавата не дава рамката, при която тези качества да бъдат преекспонирани, тогава в обществото настава едно униние и безверие, че тези качества въобще работят в живота, смята историкът доц. Лизбет Любенова:
Не може ние непрекъснато да даваме примери, че лицето-депутат Х си продава на офшорка собствената си тук компания, не плаща данъци в държавата, а от скромния човечец, който работи, непрекъснато да искаме да дава, докато тарикатите отгоре му диктуват правилата. Тук е разминаването в ценностната система и в това, което държавата подкрепя като ценностна система, защото хората не могат да бъдат толерантни към тарикатите, и рано или късно настъпва едно обезверяване.
Според проф. Митев трудолюбието все още е ценност за съвременното младо поколение, но на следващите места са поставени пробивността и интелигентността.
Централна фигура в българския обществен живот е дребният собственик, каза още той:
България от 1878 г. до 1944 г. е селска страна. След Освобождението има приблизително 80% селско население и през 1944 г. пак са толкова. Дребният собственик е този, който става основен фактор в кооперациите, създадени след 1944 г., и съответно мигрант - той мигрира и създава новото поколение. Дребният собственик е и онзи, който си поиска земята след началото на новите промени.
Доц. Лизбет Любенова добави, че по време на османското владичество обществото е рязко разделено по религиозен принцип:
Ако не си мюсюлманин, остава да си райетски селянин, който е принуден да живее в т.нар. патриархално семейство. По турските закони едно семейство трябва да плаща т.нар. "данък димнина", а ако всяко семейство се раздроби - всички синове си вземат съпругите и децата и си направят свои собствена къща и имоти, това означава много данъци. По тази причина хората са се събирали накуп. Чисто икономическата рамка налага хората да живеят накуп. Оттук нататък това, което успяват да спестят, е, за да купят още и още имоти. В момента, в който идва Освобождението на България, се отприщва стопанската инициатива. Българинът по време на османското робство няма възможност за реализация, особено мъжът. Той не може да служи в турската армия, защото трябва да е мюсюлманин, не може да расте в държавната администрация, не може да бъде никакъв освен да прекупва земя, да бъде занаятчия и да се изявява там. (…) След Освобождението българинът иска изява, започва една бясна конкуренция и натрупване на капитал, което не винаги е коректно и в рамките на закона.
И за либералната и социалната държава е необходима определена коректност на търговската сделка. Иначе ако се извадят оръжия на масата, ако се използват силови методи, това е за сметка на функционирането на пазарната икономика и носи негативи на цялото икономическо развитие, каза проф. Митев и добави:
Патернализмът или "нашизмът" означава неразградени връзки от такива родово племенни връзки, които са основната структура на традиционното общество. В българския език още през 19-ти век се появява понятието "шуробаджанащина". При нас това е нещо, което съществено ни различава от Централна Европа, защото разликата е в това, че има върховенство на закона при неолибералния път, докато неопатерналистичният има върховенство на тези връзки, на "нашите хора".
Според доц. Любенова това е свързано с очакванията на обществото:
Когато едно общество се управлява като прабългарското – по родовия принцип, там се знае, че родът управлява. Когато има чужда династия – Кобургите, които управляват и са наложени от чужди велики сили, тогава не е нашият избор, това е нещо, което великите сили са преценили и са ни дали. В момента очакванията на обществото са други.
Целия разговор чуйте от звуковия файл.
