Брамс е написал много песни, но само един песенен цикъл и това е „Хубавата Магелона“. В него композиторът „събира“ 15 песни (или романси) от новелата на Лудвиг Тик „Чудната любовна история на хубавата Магелона и граф Петер от Прованс“. Всяка от тези песни е свързана с различни състояния на персонажите, в тях няма развитие или обща история. Затова и присъстието на актьор е толкова важно, за да може слушателите да бъдат въведени в моментното настроение, което ще „струи“ от всяка от песните. Драматични, изключително красиви, изпълнени с многообразие от експресивни детайли, често ги наричат „ненаписаната опера на Брамс“. Той прочита романтичната история на Магелона и Петер за първи път, когато е на 14 по време на лятната си ваканция, при това заедно с 13-годишната дъщеря на собственика на къщата, в която са на почивка. Има няколко версии - от анонимния френския рицарски роман от 1438 до немска книга, в която Пиер става Петер, на основата на която Лудвиг Тук (прочут поет, писател и преводач на Шекспир) пише своите стихове през 1796 (и ги редактира през 1812). Те „попадат“ в ръцете на Брамс през 1861. Той е на 18, очарован е отново от историята, още повече, че тогава е на „песенна вълна“, тъй като често изнася концерти заедно с баритона Юлиус Щокхаузен, на когото е посветен цикъла. Брамс така и не създава друг песенен цикъл и така „Хубавата Магелона“ си остава прекрасен пример за онзи чуден момент, в който младият композитор е в романтичния си „пик“ и все още не се е превърнал в емблема на традициите в „сериозната музика“. Затова всяка възможност за „среща“ с „Хубавата Магелона“ не е за изпускане!
Матиас Гьорне учи пеене при Ханс-Йоахим Байер, Дитрих Фишер-Дискау и Елизабет Шварцкопф. Постоянен гост е на всички реномирани оперни и концертни сцени (Метрополитън опера, Виенската Щатсопера, Баварската Щатсопера,Кралската опера Ковънт Гардън в Лондон, Националната опера в Париж, Театро Реал в Мадрид, Миланската скала), работил е с най-големите диригенти и оркестри в Европа, Америка и Азия. През март 2014 година „спасява“ премиерата на операта „Воцек“ в Мeтрополитън опера в Ню Йорк, като замества в последния момент своя колега Томас Хемпсон без нито една репетиция. И тогава (за пореден път) световната преса не пести суперлативи за изявата му и за изключителното му представяне.През настоящия сезон Матиас Гьорне има концерти с филхармонията на Санкт Петерсбург, Лондонския филхармоничен оркестър, Концертгебау оркестър-Амстердам, Нюйоркската филхармония, Гевандхаус оркестър-Лайпциг, Тонхале оркестър-Цюрих, както и песенни рецитали в най-авторитетните концертни зали като Линкълн Център в Ню Йорк, операта в Сан Франциско, Уигмор Хол в Лондон, новата зала на Парижката филхармония, Пале де Бозар в Брюксел, участва във фестивалите в Абу Даби, Залцбург, Вербие и Сидни. Гьорне е почетен член на Кралската академия за музика в Лондон. От 2001 до 2005 година преподава във висшето училище за музика „Роберт Шуман“ в Дюселдорф.
Калин Врачански - актьорът е този проект, е завършил актьорско майсторство в НАТФИЗ “Кр.Сарафов” в класа на проф. Здравко Митков. От 2008 е в трупата на театър “София”, като първата му роля е Марио в “Уморените коне ги убиват, нали?” по Хорас Маккой. Бил енЗахари Зограф в „Греховната любов на Зографа Захарий” от Павел Спасов, Хлестаков в "Ревизор" от Н. В. Гогол, принц Калаф в "Принцеса Турандот" от Карло Гоци. Играл е в постановки на Музикалния театър и в музикално-театралния спектакъл „Моцарт и Салиери“ Голяма популярност му носят участията в сериали като „Стъклен дом“ и „Дървото на живота“. Съвсем наскоро спечели телевизионния формат „Като две капки вода“. Снима се и в киното.
Чуйте повече в разговора с Мария Принц.
