Цанко Лавренов е един от може би най-разпознаваемите български художници, най-вече заради специфичния му и особен стил, в който стара България бива разказана като легенда и приказка – една ретро-утопия, през която българското бива посочено като магическо и вълшебно. 120-годишнината от неговото рождение извика в момента множество прояви, най-впечатляващата от които е изложбата в Софийската градска художествена галерия (СГХГ), курирана от изкуствоведите Анелия Николаева от Националната художествена галерия (НХГ) и Светослава Николова от СГХГ и с активното участие на фондация „Цанко Лавренов” с председател Лаврен Петров, внука на художника. Едновременно с това се осъществява истинско детективско дирене на изгубена картина на майстор с наименование „Старото Габрово”, в основата на което е – освен Лаврен Петров, и НДК с представител члена на Съвета на директорите д-р Людмил Веселинов.
Всичко това показва, че творчеството на художника – макар и възприемано като познато, все още има пространства непознати, бели петна, както се казва. Тъкмо за тях говорихме в предаването „Премълчаната история”, както, разбира се, и за непознати или по-малко познати факти от живота на големия български артист. В някаква степен да се говори за фигури от такава величина значи да се говори за величието на българското, за това, че въпреки свойствения ни нихилизъм и отричане на постиженията ни, ние все пак имаме личности, които да ни правят щастливи и умиротворени.
Цанко Лавренов е тъкмо такава личност и за да се схване това в студио 38 на Българското национално радио ни гостуваха г-жа Аделина Филева, директор на СГХГ, д-р Станислава Николова, един от кураторите на изложбата, и д-р Людмил Веселинов, член на Съвета на директорите на НДК. Чухме и предварително записано интервю с Лаврен Петров – внук на художника и председател на фондация „Цанко Лавренов”.
