Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
В нестандартно време – от 23 часа тази вечер до изгрев слънце утре в изложбени зали "Рафаел Михайлов" във Велико Търново ще бъде представен уникален проект – художествен поглед върху българската история, озаглавен „Заветите на историята“. Сред авторите на идеята са Иван Кънчев, Марио Мишев, както и художникът Васил Горанов. Изложбата е съпътствана от албум с картини на Горанов – от античните времена по нашите земи до новата история и войните за национално обединение.
Няма държава в света, която да е напълно независима, защото светът е сложен пъзел, но патриотизмът има място в мисленето на хората, убеден е историкът Марио Мишев от сдружение „Българска история“. В интервю за „Хоризонт“ той каза, че в съвременната реалност патриотизмът не е онова, което е бил преди сто години – да хванеш пушката на рамо, но е нещо много по-важно – то тлее в душите ни и ни кара да бъдем по-уверени в себе си:
Аз се чувствам по-уверен в себе си, когато не се срамувам от произхода си.
Този празник според Мишев все още е подценяван, а неговото послание той нарече едно от най-смислените и най-приложими в настоящето.
Художникът Васил Горанов, чиито платна се включват в проекта, е автор на редица исторически картини. По думите му, „Заветите на историята“ е албум, който събира позабравени моменти от българската история и е насочен към младия човек:
Окото на съвременния човек не възприема нещата по начина, по който ние сме ги възприемали преди 40 години и като че ли историята на България има нужда да бъде преоткрита.
Пред „Хоризонт“ творецът разказа, че изложбата е в класически вариант, с малко подсилено сценично осветление, а размерите на някои картини достигат до внушителните два метра:
Това е едно визуализиране на историята ни, което дава сериозна автентичност на нещата.
Поглеждайки назад в историята ни, особено в новата след 1900 година - едни строят, идват други, разрушават до основи и започват отново.
Царевец е бил разрушен от българите след падането под турско робство, не от османците. Ние нямаме например Кьолнската катедрала, строена 300 години, нещо, събрало усилията на десетки поколения, обединени в една посока.