От дете заживява с неповторимата атмосфера на местното читалище и на ентусиастите-самодейци и съвсем логично след завършване на еленската гимназия заминава за София. Кандидатства във ВИТИЗ през 1947 г. Приет е едва на третия път, като междувременно работи като журналист. Учи в института до 1954 г., след което попада в трупата на Народния театър „Иван Вазов”, на чиято сцена играе до пенсионирането си през 1992 г.
Още като студент дебютира в киното с малка роля в "Утро над родината". Тогава той е само Георги Георгиев, Гец по-късно ще измисли колегата му Димитър Бочев, тъй като в родния му край така наричали мъжете с името Георги.
Неповторими образи Гец създава във филми като: “А бяхме млади”, “Осмият”, “Зарево над Драва”, “Селянинът с колелото”, “Матриархат”...
С над 70-те си роли в театъра, над 60 в киното и поне още толкова в телевизионния театър, Гец е абсолютен рекордьор по награди в българското кино. Осем пъти е носител на приза за най-добра мъжка роля. На Московския кинофестивал през 1974 г. е отличен с такава награда за образа на Йордан в "Селянинът с колелото".
Спомен за Гец е записът, който може да чуете в звуковия файл: колаж от негови роли и откъс от интервю от 1979 г.
