Мигрантската криза в Европа съвсем естествено пробуди страховете на западните държави, че големи маси от хора настъпват към техните територии и заплашват установения от векове ред. И тези страхове също толкова естествено разделиха европейците – част от тях пледираха за солидарност с мигрантите, а други – за защита! Нееднократно в различни медии настоящите процеси бяха уподобявани на настъплението на т.нар. „варвари“ във времената на Великото преселение на народите. Релевантни ли са тези сравнения и как събитията, случили се между IV и VII век променят съдбата на Европа? – попитахме ръководителя на департамента по археология в НБУ Боян Думанов (на снимката вляво). Според него, правенето на стопроцентови аналогии между двата процеса е пресилено. Най-малкото, защото причините за тяхната поява са съвсем различни. За традиционната историография до средата на ХХ в., Великото преселение на народите се дължи на инвазията на хуните от изток, които предизвикват т.нар. „ефект на билярдната топка“, изтласквайки нови и нови племена в западна посока. Какво обаче е накарало хуните да напуснат родните си земи? Отговорът най-вероятно е свързан със сериозни климатични промени, белязали техните територии. Промени, накарали ги да търсят нови земи за заселване... Д-р Думанов напомни, че през 375 година гръко- и латиноговорящите историци били буквално потресени от процесите, развиващи се пред очите им. Самият вид на хуните ги е ужасявал – откривали у тях преимуществено животински белези и нерядко ги описвали като кентаври. На свой ред хуните променили сериозно пейзажа в източната част на Европа и принудили различни германски варварски племена да търсят спасение на запад. Съвсем естествено, те се обърнали за помощ към Римската империя. Как реагирал на този апел официален Рим? И доколко грешките, допуснати от тогавашните управници на империята, могат да ни послужат днес?