Винаги е интересно да се говори с Максим Ешкенази. Умее той да внася настроение, живец и лекота. Може би и защото живее в слънчевата част на Западното крайбрежие, където лошото време е рядкост. Оттам започва и разговорът ни - дали в облачни дни хората са по-склонни да отидат на концерт. А в случая концертът е довечера от 19 часа в зала "България" - "добрият стар" обича(е)н четвъртък за Софийската филхармония, която иначе от няколко сезона свири с пълна сила и в петък, и в неделя, и кога ли не. Разказът на Максим за програмата започва от Планетите на Холст (които са във втората част) - грандиозен цикъл, от който са си пооткрадвали оттук-оттам почти всички големи филмови композитори - както разказва гостът ни, - от Джон Уилямс до Ханс Цимер, който почти е копирал ритъма от Холст в първата бойна сцена на "Гладиатор". Чуйте цялото интервю, ще разберете как е "подредил" Планетите Максим Ешкенази и колко добре вървят репетициите със Софийската филхармония. Останалата част от програмата е американска - "сфера, в която имам известна експертиза", добавя с усмивка той и разказва за най-прочутия днес "нефилмов" американски композитор Джон Адамс, с чието "Кратко возене на бърза машина" се открива вечерта. И продължава със Серенадата на цигулка на Ленард Бърнстейн (със солист младият канадец Блейк Полио, който учи и гради шеметна в момента кариера в Щатите), творба в която всяка от частите е посветена на даден гръцки философ. Авангардна музика, но тя някак се излива красиво и е от най-висока класа, както всичко, написано от Бърнстейн"- разказва Максим Ешкенази и си спомня за предишното представяне на творбата в София - тогава със Светлин Русев. И разговорът неусетно минава към големият Невил Маринър, който щеше да бъде част от сезона на Софийската филхармония (но за съжаление, почина съвсем наскоро). Максим е имал шанса да се познава добре с прочутия диригент, който все му казвал, дори и вече на 91, че много са ти бавни темпата, Максим.
И стигаме до едно изключително турне из САЩ, на което Максим Ешкенази е поканен да дирижира двама невероятни музиканти - Джошуа Бел и Крис Боти. Струва си да се чуе какво разказва гостът ни за организацията на турнето, за мениджърите, 10-15, които бяха накацали навсякъде като пчелички, за лимузините и най-вече за публиката (10 000 - 15 000 човека на концерт) в градове като Балтимор или Атланта и за програмата, в която класиката и джаза се срещат, както и за щедростта на големите в музиката. И тъй като Джошуа Бел сме имали привилегията да го слушаме (повече от веднъж) в София, аз любопитствах за Крис Боти и се оказа, че текат преговори за негов концерт у нас. Крис Боти е един от най-добрите и популярни в момента тромпетисти от по-новото поколение в джаза, неговият тромпет звучи в песни на Род Стюарт, Арета Франклин, Натали Коул, Стинг, Гладис Найт, Стивън Тейлър, Джон Мейер. Има си Грами, има и запълнена програма, в която започваме да се надяваме да включи и София. И благодарение на познанството си и съвместната работа с Максим Ешкенази.
