Тази енигматична програма ще бъде представена тази вечер в НДК. Мащабно начинание, защото към програмата (точно такава, каквато я е представял Паганини) се добавят и съвременни изразни средства (като мултимиедията). Ще ги има двете прекрасни певици (исландското сопрано Лилия Гудмундсдотир, сама по себе си колоритна, северна красавица с красив, школуван във Виена глас и българското мецосопрано Елена Чавдарова – Иса, с доказано ярко сценично присъствие по родните и световните сцени); и творбите, които Паганини е смятал, че ще „вървят“ добре с неговата музика – Бах, Моцарт, Бетовен, Делиб и Росини; на сцената ще бъдат и все по-добрите музиканти от Камерата Орфика (те само през последите няколко месеца бяха на няколко турнета в престижни зали в Германия (Байройт), Литва, Полша). Диригентът пък е мексиканец, но отново с европейска „шлифовка“ - осем години е ръководил различни оркестри в Австрия, а след това кариерата му продължава в Мексико, където е удостоен с редица награди за особено големи заслуги в областта на културата.
Но личността, благодарение на която е възможно да бъде възроден за една вечер духът на Паганини, е Марио Хосен. Той е от онова толкова силно поколение български цигулари като Веско Ешкенази и Васко Василев (те са горе-долу на едни години) и продължава със Светлин Русев. Пътят на родения в Пловдив Марио (в интересно семейство – майката е българка, оперна певица, бащата – египтянин) е много интересен, среща го с някои от най-големите цигулари и педагози на нашето време – учил е и при Михаел Фришеншлагер, и при Руджиеро Ричи, и при Жерар Пуле, и при Ифра Нийман. Печели само няколко конкурса, но изключително важни – като този на една водеща австрийска банка, която му дава цигулката, на която свири и днес – изключителната G. B. Guadagnini от 1749. Марио Хосен е неуморим – концертната му програма е изключително наситена; като към нея добавим часовете в Нов български университет, лятната академия „Орфеус“ във Виена, непрестанното търсене на оригинални ръкописи и версии на големи концерти, че и международния конкурс за цигулари във Варна, който Марио организира миналата година, направо да се чуди човек кога намира време да репетира.
Отдавна около името му битува определението „българският Паганини“. Ако дойдете на концерта довечера от 20 часа в зала 1 на НДК ще разберете защо. Иначе трябва да споменем, че той е свирил и шестте концерта на Паганини, а именно изпълненията на неговите 24 капричии са ключови за някои моменти от неговата кариера. Изключително харизматичен, Марио Хосен никога не се пести, той те грабва от първата секунда и изтрива всяка друга мисъл с това, което създава като свири. Бил е солист на престижни оркестри като Брукнер Оркестър Линц, Кралската Филхармония, Симфоничният оркестър „Чайковски” на Московското радио, Оркестъра на Миланската Скала, гастролира в САЩ, Австрия, Италия, Франция, Швейцария, Испания, Египет, Китай, Русия, Япония, записва със световноизвестни артисти като Адриан Йотикер, Филип Берно, Жан Бернар Помие, Бруно Канино, Израел Инон, Милена Моллова, Владимир Федосеев. Но това, което отличава Марио Хосен от многото други отлични цигулари, е от онази изплъзваща се категория, леко извън това, което може да бъде обяснено с думи. Свири и знаеш, че просто трябва да си там.
Чуйте какво разказа Марио Хосен в сутрешното „Радиокафе“ на Радио София.
