И двамата се обединиха около извода, че тя се различава доста от тези в досегашните кандидат-президентски надпревари. Според Христо Панчугов причината за това се крие в протестите от 2013-та. Дотогава изборът на държавен глава винаги е бил подценяван - политическите партии се сещат за неговата значимост в последния възможен момент, не полагат кой знае какви усилия за промотиране на своя кандидат и разчитат на подкрепа от твърдите си електорални ядра. 2013-та година обаче показа друго - че президентът може да задава дневния ред на обществото и да се превърне във видима част от политическия процес. На този фон в настоящата кампания всички парламентарни партии се държаха безотговорно - добави още политологът.
Социологът Венелин Стойчев подчерта, че президентската институция по принцип страда от напрежението, което се създава между прекия й избор и въпроса с нейните правомощия. Силата на президента е именно в това - във възможността да повдига важните за обществото теми и проблеми, да предлага качествени тези и да търси дебат за решение на най-значимите от тях. Според него, кандидат-президентската надпревара е идеален плацдарм за случването на тези дебати, но за жалост при нас това така и не се получи. За сметка на това видяхме, че за повечето кандидати, президентският стол е нещо инструментално – не просто стол, а истински трамплин, на който всеки от претендентите гледа като на пореден ход от играта за позициониране след 6-ти ноември.
Какво още казаха двамата експерти за съдържанието и качеството на настоящата кампания? Каква е тяхната оценка за значението на референдума, по който ще гласуваме в неделя? И какви са очакванията им за политическото бъдеще на страната? - чуйте в звуковия файл.
