Интервю на Деян Йотов с управляващия редактор на вестник ''Милиет'' Исмаил Шахин
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Временните ползи от използването на кюрдския въпрос за краткосрочни политически калкулации и придобивки бледнеят на фона на дългосрочните рискове, които крие този конфликт. Без решаването на този проблем Турция няма бъдеще и следващите няколко поколения ще носят това бреме. Тази позиция изрази в предаването „Събота 150“ Димитър Бечев, директор на Института за европейски политики и анализатор от Центъра за европейски изследвания в Харвард. В коментар след поредните арести в Турция – този път на 12 депутати от прокюрдската Демократична партия на народите на Селяхатин Демирташ, той изтъкна, че ефектът от арестите ще задълбочи процеса на маргинализация на тази партия.
Кюрдското движение е многопластово и многообразно, все повече кюрди симпатизанти на тази кауза ще търсят решение във въоръженото й крило, а не в политическите й структури, прогнозира още Димитър Бечев, определяйки процеса като връщане от политическото представителство към куршумите.
Тези арести идват малко след атаката към един от основните вестници в страната – „Джумхуриет“. Става дума за вълна от репресии, насочена към всички критици и опозиционно настроени партии в Турция и тази тенденция е обезпокоителна, обобщи Бечев. Той нарече последното развитие на събитията доста разочароващо, защото доскоро Ердоган е бил политическият лидер с най-големи заслуги за правата на кюрдската общност в Турция:
Всички тези постижения и стъпки напред в момента увисват и стават ирелевантни.
Като кулминацията на всички операции, които през последните месеци се водят срещу противници на режима – военни, журналисти, съдии, сочени за привърженици на Фетулах Гюлен, определи последните арести в Турция журналистът балканист Зоя Димитрова. Последните събития в Турция усложняват още повече възможностите за разрешаване на кюрдския проблем, подчерта тя:
Конфликтът не е между държавата и кюрдите, а между държавата и Кюрдската работническа партия, която от 1984 година води въоръжена борба срещу централната власт.
Бройката от 100 хиляди не може да оправдае твърденията, че всички тези хора са замесени в извършването на преврата и всички те са искали нестабилност и хаос в Турция.
Турците станаха много чувствителни по отношение на всякакви форми на тероризъм след засилването им през миналата година – не само от страна на кюрдите, но и от страна на „Ислямска държава“, допълни Димитрова.
Като друг фактор в пъзела на кюрдския въпрос тя открои успехите на кюрдите в Сирия и Ирак срещу „Ислямска държава“, които са дали на радикално настроените турски кюрди смелостта да започнат борба за своя независимост или поне за много по-голяма автономия:
Радикализирането на кюрдите се дължи и на международната ситуация в района, която стимулира тяхното желание да изпозлват всички средства, включително тероризма, в усилията им към независима кюрдска държава.
Турският президент Реджеп Ердоган смята Демократичната партия на народите за политическо крило на Кюрдската работническа партия ПКК, срещу която воюва в Югоизточна Турция вече две години, изтъкна и Райна Асенова, журналист балканист от БТА. Тя уточни, че в лицето на националистическата партия, оглавявана от Девлет Бахчели Ердоган разполага с още един съюзник срещу кюрдите. Асенова обърна внимание върху факта, че европейският натиск вече не оказва влияние върху политиката на репресии на турския президент:
Ердоган изобщо не се вслушва вече в сериозната загриженост на ЕС, той си има свой дневен ред и си върви по него.