От най-добрите пианисти и цигулари сред актьорите (съответно Рашко Младенов и Ицко Финци, който обаче се оказа, че свири също така добре и на пиано, и а акордеон), през певци като Марио Николов и, разбира се, талантливи деца, защото те "винаги са били наша кауза", казва Петър Димитров. И разговорът ни тръгва в много и различни, все изключително интересни въпроси - от връзката и проектирането на икономическото състояние на страната върху потреблението на културни услуги и кои са били годините, в които българите са купували най-много пиана; за характерния на българския родител стремеж да дава мило и драго за образованието на детето и за домовете, в които "евтиното пиано е най-скъпата вещ"; за това, че никога не е късно да започнеш да се влюбваш в пианото и да се учиш да свириш; за задължителния чар на истинското пиано, което (колкото и да е лошо) е по-добро от електрическото; за няколко невероятни истории - за хора, започнали уроци на 18 години и след 7 години влезнали в Консерваторията, за пиана, почти разпадащи се, които Петър ремонтира там, където са изхвърлени и после открива, че са сглобени от "части" за най-добрите пиана и рояли в света, които по време на Втората световна война са изземвани от фабриките в Германия и Австрия и след това са "имплантирани" в руски инструменти; за експертизата, която трябва да притежаваш и развиваш, за да познаваш добре пианата, защото (оказва се) само в България има няколко хиляди марки. И още - за един "Стенуей", открит сред куп двигатели за разглобяване в един "цех", който се оказва от 1873-а и бива докаран с каруца, за да бъде буквално разглобен и реставриран така, че в момента краси един аристократичен виенски салон. Истории много - част от тях са уловени във филма "Балкански роял", който също ще бъде показан на празника на 9 ноември.
Чуйте целия разговор на с Петър Димитров.
