Даниела Велчева от 4 години е помощник треньор на националния ансамбъл по художествена гимнастика. Застава до Ина Ананиева след олимпийските игри в Лондон през 2012 година, като заема мястото на Мариела Пашалиева. Часове преди последното излизане на златните момичета на терена в зала „Арена Армеец“ в шоуто – бенефис „Отборът“ Даниела Велчева, която винаги остава малко в сянка, даде специално интервю за предаването „Хоризонт до обед" на БНР.
Ансамбълът за мен беше предизвикателство, радост и семейство. Първото, за което се сещам сега, като върна времето назад, е първата световна титла. Тогава се случи пробивът. Закономерно, но се случи. Беше времето, когато трябваше да си повярваме, че ще стане. Емоционално беше най-натоварено.
Медалът в Рио е нещо, за което ние работихме през цялото време. Бяхме устремени към това нещо, но пробивът, това, от което почна - медала в Рио, беше Измир. За мен Измир е изключителен момент за тези момичетата, които работиха 8 години. През цялото време реализирахме мечтата им да вземат медал от Олимпиада.
Момичетата са много различни. Едната беше войникът, другата беше семейството, третата – съвестта. Всяка си имаше някакви качества. Мисля, че успяхме да хванем коя в какво беше по-силна и тази страна на характера я изкарвахме напред във важните моменти, сподели Даниела Велчева.
Освен помощник треньор Даниела Велчева е международен съдия от най-висока категория и е преподавател в Национална спортна академия „Васил Левски“.
