Разговор на Лили Големинова с проф. Елисавета Вълчинова-Чендова за Петко Стайнов
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
На днешната дата преди 120 години е роден големият български композитор Петко Стайнов и отбелязването на тази годишнина е едно от големите събития на тази година. Уникална е съдбата на Петко Стайнов, който на 11-годишна възраст изгубва напълно зрението си, но независимо от това заминава за София (той е родом от Казанлък), където учи в новооткрития Институт за слепи. Започва да взема уроци по флейта, цигулка, пиано и хармония; следва в Германия, завършва Дрезденската консерватория, завръща се в България и става един от най-ярките представители на второто поколения български композитори.
Честванията на 120-ата годишнина от неговото рождение вече текат – музиката му се изпълнява непрестанно, на 23 ноември се проведе и научна конференция в БАН, а днес – на рождения му ден – в Нов Български университет са подготвили специална програма. Повече за нея и за измеренията на личността на Петко Стайнов пред Лили Големинова разказва проф. Елисавета Вълчинова-Чендова, която е сценарист на новия документален филм за композитора – филм, който вече е показван няколко пъти, но и днес може да бъде гледан в рамките на честванията в галерия Униарт в НБУ. Проф. Чендова разказва за стремежа в този филм да се показват и коментират непознати до този момент събития от живота на Петко Стайнов, както и неизследвани материали от неговите архиви. Тя припомня за огромната работа, извършена от близките на композитор и най-вече от неговия син – архитекта Стефан Стайнов и за великолепния сайт, посветен на живота и творчеството на Петко Стайнов. Според нея именно сред ренесансовите картини в галерия "Униарт" неговата многопластова личност бъде точно на мястото си.
А днес ще се дискутират и теми, свързани с познанията на младите за Петко Стайнов и как неговите постижения и неговата музика да достигне до тях. Фактът, че често се правят различни версии и нови интерпретации на негови творби (най-вече на емблематичните "Тракийски танци", разбира се – включително и съвсем новия любопитен вариант на Печенката) говори за тяхната непреходност. А за измеренията на личността на Петко Стайнов говори и друг факт – че която и област от музикалното развитие да "вземем", той е оставил своя отпечатък в нея. Защото в музиката му се крие "фолклорния код на българската музика"! Чуйте.
