Наблюдаваше се едно постепенно ескалиране и разширяване на обхвата на сблъсъците между турските сили за сигурност и кюрдските бойци. Първоначално те бяха в районите на Югозтока, където живее мнозинството от кюрдското население.
ПКК прилага няколко стратегии. Едната е на бой в отдалечени планински местности - примерно срещу постове на турската армия или някакви отдалечени бази на силите за сигурност. Втората тактика беше на градски боеве, което доведе до много тежки разрушения в редица кюрдски райони. В Диарбекир някои квартали бяха напълно разрушени.
Следващата степен на ескалацията беше началото на атаки чрез бомби и други методи в райони на Западна Турция, които са отдалечени от Югоизтока. Например това беше атаката в Истанбул, при която загинаха предимно полицейски служители, и сега град Кайсери. Това е един град в Централна Турция - древната Кесария или Цезарея. Един град, който е сравнително ново поле на сблъсък между кюрдски бойци и турската държава, защото пак казвам, това е един анадолски град в сърцето на Турция, който е известен със своите бизнесмени.
Анализаторът припомни, че инициативите за сближаване на позициите и за намиране на политическо решение на проблема са останали в миналото:
В миналото Партията на справедливостта и развитието на президента Реджеп Ердоган се опитваше да разреши кюрдския въпрос. Тя стартира една кюрдска инициатива, която стана популярна като "кюрдското отваряне" през 2009-та година, но впоследствие, в последните години - както вътрешнополитическата ситуация в Турция, след изборите и около изборите през 2015-та, така и ситуацията в Сирия, доведоха до прекратяване на този мирен процес.
Карагьозов отбеляза като важна политическа промяна в югоизточната ни съседка промените в Конституцията, които трябва да дадат повече власт на президента на страната:
Балканистът обясни, че за да се стигне до президентска система в Турция е необходимо да се промени основния закон, като това може да стане по няколко начина. Един от вариантите и да се събере мнозинство от 367 депутати и измененията да бъдат приети директно, но разпределението на политическите сили е такова, че това е малко вероятно. Другият вариант е да се съберат 330 депутатски гласа и промените да бъдат подложени на гласуване на референдум. Анализаторът цитира данни, според които в момента сред населението в югоизточната ни съседка подкрепящите и противниците на промените на Конституцията са с почти равен дял. Той смята, че и през следващата година се очакват динамични събития в Турция и региона.
Цялото интервю с Мариян Карагьозов може да чуете от звуковия файл.
