Всички се притесняват от това, че Европа се занимава със своите проблеми, че Америка при президента Тръмп най-вероятно ще стане много по-изолирана от останалата част на света.
Исторически обусловено, външната политика на Германия винаги е била движена от други ценности, основно икономически, и затова не смятам, че ангажиментите на Германия, особено в посока Близкия изток, ще се променят, прогнозира Луиза Славкова:
Не мисля, че Германия ще направи някаква по-смела и по-ясна крачка към подсилване на ангажимента си – външнополитически и военен.
Ако след събитията в Кьолн дебатът беше малко по-различен и беше съсредоточен около бекграунда на извършителите, то сега, след 19-и декември (денят на атентата срещу коледния базар в Берлин – бел.ред.) дебатът се променя и това е видно в реакциите на политиците, посочи Славкова.
Сред важните изводи от тази атака тя открои начина, по който реагират Германия и нейните политици на подобни ситуации. Докато държави като Великобритания, Франция или САЩ излизат с комбинация между вътрешнополитически и външнополитически реакции, германците винаги се обръщат първо към вътрешнополитическите инструменти:
Подсилват вътрешната сигурност, обръщат поглед към границите, Европол и европейските механизми за сигурност, а не толкова към търсене на разрешаването на проблема, който създава бежанската криза и кара хората да се радикализират.
Луиза Славкова обърна внимание на последните публикувани проучвания, според които едва 21 на сто от германците смятат, че има лична заплаха за тях и те самите могат да станат жертва на терористичен акт, т.е. настроенията по думите ѝ далеч не са крайни.
Заради политиката си на отворени врати и това, че не успя да европеизира тази политика – да убеди държавите-членки да понесат равна тежест, канцлерът Ангела Меркел е атакувана и от двете страни и тези атаки ще продължат, тя ще губи подкрепа и ѝ предстои тежка предизборна кампания, отбеляза още в анализа си Луиза Славкова.
Цялото интервю на Валерия Николова с Луиза Славкова е в звуковия файл.
