Доц. Гълъбов наблегна на изключителната трудност на мандата, успял да промени дизайна на президентската институция. Според него, във времена на съпътстващи и взаимно пресичащи се кризи, тя се справи с пълноценното използване на един до този момент останал скрит пласт от нейните правомощия.
За социолога, мандатът до голяма степен надхвърли предварително заявените си цели и може да се определи като изключително успешен поне в три области:
- Много активната позиция на Плевнелиев по отношение на високите технологии, младежкото развитие, образованието и науката.
- Изграждането на стратегическа визия за развитие на България до 2050 година;
- Генерирането на много важни идеи, свързани с развитието на енергетиката – сред тях тези за енергийната ефективност, независимостта и диверсификацията на българската енергийна система.
Към тях Антоний Гълъбов добави и факта, че Росен Плевнелиев е първият български политик, който бива приет по толкова категорично положителен начин зад граница. Според него, досега у нас не сме имали държавник, който да е толкова близък и оперативно свързан с европейските и световни лидери, а акцентирането върху антируската му реторика е само елемент от безпрецедентната пропагандна война, която продължава да се води срещу него.
Съвсем различна позиция застъпи Андрей Райчев. Социологът започна анализа си с „неудобното, но истинно” твърдение, че това е най-слабият български президент досега. Според него, Плевнелиев ще остане в историята ни със скарването с Русия - нещо, което в спешен порядък трябва да се поправи. За г-н Райчев, образът на президента през последните пет години е претърпял развитие, но то не е в положителна посока. В началото на политическата си кариера, Плевнелиев е много симпатичен и успешен бизнесмен, който нищо не разбира от политика и именно затова е избран за президентския пост. Целта на Борисов е ясна - да намери човек, който да му пази мястото до момента, в който самият той реши, че вече не иска да е премиер. В предварителния замисъл на лидера на ГЕРБ, Плевнелиев е трябвало да изпълни тази роля, да стои на поста пет години, да слуша какво му се казва и да помага. Но нещата не се случват така - той се обособява като самостоятелен играч, фиксирайки се върху темата за Русия, повече и от най-радикалните си задокеански партньори. До тази позиция, според социолога, се изчерпва и цялата му самостоятелна политика.
И все пак Андрей Райчев заяви, че вижда в лицето на Росен Плевнелиев един добър, честен и почтен човек, който през мандата си не прояви никаква склонност към себеизтъкване, натрапване, трупане на власт или медийна доминация.
За сметка на това социологът определи служебните му кабинети като отчайващо слаби, а първият от тях дори окачестви като родоначалник на втория най-смешен анекдот в родната история. Какъв точно е той? И къде между „развитието” и „застоя” се позиционира мандатът на четвъртия демократично избран български президент? - чуйте в интервютата с двамата ни събеседници.
