А иначе изложбата е продължение на няколко предишни изяви на Мариела, която на 14 февруари обикновено представя толкова свои картини, на колкото години е. Този път решава да „добави“ и „изтъканите от стъкло“ творби на съпруга си. А бройката вече няма значение. Самият ни разговор е много по-богат на теми – освен техните „Още любовни истории“, обсъждаме градската среда и вплитането на орнаменти и творби на изкуството в нея (което спомага за изграждането на вкуса и усета у децата и тийнейджърите), говорим за изключително високото качество на преподаване в художествената академия у нас (особено през 80-те и 90-те) и за българските художници, които после отнасят полученото тук знание по света, но и за онези, които са останали в България, но техния талант и потенциал не се използват достатъчно, за недалновидността на управляващите по отношение на изкуството…
И, разбира се, за романтиката – в живота, и в изкуството, за Париж, където Мариела често е била, където е учила за кратко и където двамата с радост често се „завръщат“, за любимата на Петър къща на Моне, за романтичните места по света (и онези, които със сигурност не са – като метрото на Лондон, добавя със смях Мариела), но най-вече за това, че ако не носим усещането за красота и романтика в самите нас, където и да отидем, няма да усетим магията.
Изключително интересени събеседници – чуйте!
