Твърдя, че по места и правоохранителните органи много често си затварят, най-малко очите, а понякога са и в комбина с тези трафици. Постоянно получавам сигнали за всякакви нередности. Последният беше за български камион, хванат в Бордо на пристанището с находки, но те са само върхът на айсберга. Това са страшно много пари, продължават да рушат това наследство, то не може да се поправи. Губи се историческата памет. Губим пари от това, разбира се. Грозна картина е. На места е брутално - търкалят се човешки кости, черепи, разбити гробници, крепости, които са тотално унищожени.
Общините правят проекти, за да се усвоят едни пари от ЕС, но като правят проекти, се питам защо не го пазят, подчерта още Вагалински:
Минаваме след пет години, след десет години, правим карти и картина на всичко: трагично е.
В предаването "Хоризонт до обед" доц. Людмил Вагалински се спря върху безценните находки, събрани в обзорната годишна изложба, представяща постиженията на българската археология за изминалата година. Тези много интересни предмети имат своя контекст, своята история и сме ги запазили за страната, а не са изтекли някъде в чужбина, изтъкна Вагалински.
Сред откритията, коригиращи научни представи е липсвалата досега информация за толкова ранна обработка на сребро. В пещерата Козарника в Белоградчишко бяха открити артефакти за серийно производство на кремъчни върхове за копия, осъществявано преди около 200 хиляди години в късния палеолит.
Людмил Вагалински даде пример и със скалния комплекс Глухите камъни край Любимец, където в ранножелязно селище археолозите откриха култови фигурки в ритуални ями:
За този период на ранното желязо се знае малко като археология, още по-малко като писмени извори и всяка една такава информация доста обогатява знанията ни за историята на нашите земи.
От могилен некропол в село Изворово, Харманлийско пък са извадени мъниста с такава сложна технология на направа, че учените са направо изумени. Тепърва ще се изследва самата технология, уточни доц. Вагалински.
Изложбата "Българска археология 2016" може да бъде разгледана до 19 март. Тя е подредена в залата за временни експозиции в Археологическия музей в София. С експонати в нея участват 13 исторически и археологически музеи от цялата страна.
