Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Новият проект на Любка Биаджони се нарича "Жените в музиката". Всичко замислено от нея ще се случи на 27 май в зала "България". Тогава две прекрасни дами - Йоанна Каменарска и Лия Петрова - ще изпълнят два от считаните за по-скоро мъжки цигулкови концерти. Йоанна ще свири Брамс, а Лия - Прокофиев. И двете градят впечатляваща кариера, Йоанна е била концертмайстор последователно на Оркестъра на Северогерманското радио и на Хамбургския симфоничен оркестър, а Лия спечели първа награда на конкурса "Карл Нилсен" в Дания (и само преди дни беше солистка на радиооркестъра). И двете концертират активно (и често и в България), но досега не са били "събирани" в една програма. Това е провокирало Любка Биаджони, която в неделното ни "Радиокафе" разказа за това, което предстои. Открихме я на път (даже заради нас тя отби от магистралата в Германия) и разговорът се получи наистина интересен. За предразсъдъците, които все още съществуват в музиката и защо един от комплиментите за жените инструменталистики е, че свирят като мъже. И въпреки че днес определено има повече жени диригентки, Любка Биаджони е убедена, че не е станало по-лесно за тях.
Един мъж диригент дори и да не си е научил добре партитурата, пак му е простено, но не дай си Боже една жена да си го позволи... ние трябва всеки път да се доказваме. И продължава с разсъждения за диригентската професия, която има толкова всеобхватни изисквания (дори и физически) и че далеч не е достатъчно да имаш добра мануална техника и познания за музиката. Да си диригент е като да си родител - смята Любка Биаджони, защото трябва непрестанно да се учиш, да израстваш, да ставаш по-зрял и да предаваш наученото на оркестъра. Вярва, че сега, когато е на прага на 50-ата си годишнина, вече започва да има зрелостта и дълбочината, с които да открива все по-дълбоки и многопластови музикални територии.
И тъй като беше гост в нашето неделно "шоколадово" издание на сутрешното ни "Радиокафе" я питахме и за шоколада, който (оказва се) тя за съжаление, много обича и вечер след дълго учене на партитури, си хапва едно парченце и пак е заредена с енергия. От целия разговор с Любка Биаджони струи усещане за щастие - от професията, от музиката, от живота. Чуйте го от звуковия файл, денят ви ще стане по-хубав.
Боже една жена да си го позволи... ние трябва всеки път да се доказваме. И продължава с разсъждения за диригентската професия, която има толкова всеобхватни изисквания (дори и физически) и че далеч не е достатъчно да имаш добра мануална техника и познания за музиката. Да си диригент е като да си родител - смята Любка Биаджони, защото трябва непрестанно да се учиш, да израстваш, да ставаш по-зрял и да предаваш наученото на оркестъра. Вярва, че сега, когато е на прага на 50-ата си годишнина, вече започва да има зрелостта и дълбочината, с които да открива все по-дълбоки и многопластови музикални територии. 
