Приказката на Шарл Перо „Пепеляшка“ за бедното, невзрачно девойче, което успява да постигне недостижимото, може да бъде разказана по 100 начина, а френският хореограф Тиери Маланден разказва 101-вия вариант. Става въпрос за малка прислужница, без специално балетно образование, която чува своите зли мащеха и сестри да говорят за кастинг в престижна балетна трупа. Те имат опит и в танца, и в актьорството. До този момент са се представяли за инвалиди и са просили пари с много интересна танцова импровизация или може би съчетание по художествена гимнастика с патерици, вместо с друг уред. Много бързо намират начин да се преоблекат като танцьорки и дори да отидат на репетиция в трупата, за да си съставят представа за изискванията към бъдещите кандидатки за попълването й. В същото време Пепеляшка, която дотогава е лъскала обувки, може да се упражнява само с баща си, който явно също е бил танцьор, но отдавана вече не е на сцената. Самият кастинг е по време на бал, организиран от хореографа. Останалите кандидатки на славата са просто кукли-манекени на колелца, танцът на които бе едно от големите постижения на Тиери Маланден. На бала Пепеляшка танцува с актьора, който изпълнява ролята на принца или хореографа и той „октрива“ невероятния й потенциал. Но единствена тя не е на палци, а с обикновени балетни пантофки. Още веднъж се подчертава, че единствено тя не е професионална балерина. Въпреки това, прекрасно върти пируети до момента, когато пантофката се развързва и се търкулва на сцената, а тя засрамена избягва. Веднага след изчезването й, своите услуги предлагат сестрите, които правят дори фуетета, но хореографът тръгва по света да търси Пепеляшка. Среща танцьорки на испански или на източни танци, но винаги щом хареса една от тях, се оказва че е някоя от сестрите на Пепеляшка. Най-накрая я открива и повтарят нейния танц, вече без грешка.
Едно от постиженията на постановката бе семплата, но въздействаща сценография на Елен Запазки. На белите стени бяха окачени 260 черни обувки с ток, а в различните сцени под светлината на прожекторите фонът се сменяше от розово и светло синьо до тъмно зелено. Трупата от 20 балетисти и балерини - виртуози както в класическия танц, така и в съвременния, защото хореографът умело ги бе преплел, доказа, че няма невъзможни неща и всеки играеше по няколко роли. Изключение правеха мащехата и сестрите, а всяко тяхно появяване на сцената оставяше публиката без дъх. Тези три дамски роли бяха поверени на мъже, а те еднакво добре владееха както женската палцова техника и въртяха фуетета, а така също правеха виртуозно мъжки скокове. Невероятно бе и актьорското им изпълнение. Въпреки че разчитаха отчасти на бурлеската, фойерверк от интересни, комични хрумвания ги правеха най-значимото постижение на спектакъла.
Миюки Канеи, която танцува Пепеляшка, сподели, че собствената й съдба е като на нейната героиня. Родена е в обикновено семейство в Япония. В него липсват традиции в танца, но майка й забелязва таланта на момиченцето си рано и го записва да учи балет. За щастие, учителят й е завършил хореографско училище в Русия и изпраща ученичката си в Санкт Петербург. След завършването на училището Миюки отива да специализира съвременен балет в Лион - Франция, където случайно я вижда Тиери Маланден и я кани в своята трупа на Версайския балет. Поверява й да танцува роля, която Сергей Прокофиев е написал специално за великата Галина Уланова. Всъщност хореографията на Тери Маланден няма нищо общо с оригиналния балетен текст, който се изпълнява в Русия, но е не по-малко очарователна!
