Eмисия новини
от 18.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Санкт Петербург след атентата - прочитът на двама млади

Дни след трагедията в петербургското метро солидарността е огромна
Снимка: ЕПА/БГНЕС

През целия ден си бях у дома. За трагедията научих от социалните мрежи. Първата ми мисъл беше какво всъщност става. Не можех да си представя, че подобно нещо може да се случи. Бях поразен, това сподели в интервю за предаването "Събота 150"23-годишният жител на Санкт Петербург Дмитрий Попов.

Не съм живял достатъчно - на 23 години съм и не разбирам тероризма, на кого е нужно това, защо се отнемат човешки животи, каза той в отговор на въпрос има ли обяснение на случилото се.

Попов коментира, че в подобен голям град животът бързо възстановява своя ритъм и определи мерките по сигурността като добри:

Вече пътувах с метрото. Чувствах се спокоен, защото на входа на метрото има много полицаи със съответните уреди за проверка. Спират онези, които им се струват подозрителни. Има достатъчно полиция на всички станции. Хората вече пътуват спокойно. 

За мен символ на тази трагедия е и остава снимка на момиче, което беше коленичило пред един мъж в метрото  и го държеше за ръка. Може би това беше баща й или любимият й. Те явно само преди минути са пътували заедно нанякъде, може би са си говорили, може би тя е седяла с глава, облегната на рамото му и изведнъж се случва необратимото, това разказа за предаването "Събота 150" Алина Александрова, която е на 28 години. 

Запитана може ли да се каже, че Санкт Петербург вече не е същият и как се промени градът след това събитие Алина допълни:

За мен градът се промени…Знаете ли, живееш в града, животът тече по някакъв определен начин в мегаполиса, който понякога уморява с динамиката си и забързаните хора. Но след трагедията градът напълно се преобрази. Станахме свидетели на невероятна солидарност и съпричастност, което направи за мен Петербург наистина град-герой. Трагедията обедини хората. За първи път те бяха толкова солидарни. Може би защото разбираха, че всеки един можеше да се окаже на мястото на трагедията. 

Градът ни е голям. Всеки си има своите проблеми и радости. Постепенно хората идват на себе си. Може би, когато не си засегнат лично от трагедията, преодоляваш нещата по-бързо. Казваш си, че животът продължава, но оставаш съпричастен към пострадалите и близките на жертвите. Тази трагедия ме научи как да живея и да оценявам всеки миг и хората, които са до мен. Мисля, че мнозина възприемат нещата по този начин - те се научиха не да се страхуват, а да ценят живота. 

Въпросът за сигурността на оживени места като метрото засяга не само органите нареда, но и съзнанието на самите граждани, убедена е Алина Александрова:

В социалните мрежи младежи пуснаха видеа с експерименти. Оставяха на пероните някакви предмети и си тръгваха. Хората минаваха покрай предметите, някои ги забелязваха, но никой не алармираше полицията за това. Мисля, че хората тук все още не осъзнават добре реалната опасност, че не само органите на реда трябва да бъдат нащрек, но и ние самите.

Двете мнения чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна