„Компютърни пирати изнудват „Дисни“ за „Карибски пирати“ 5“; „Компютърният вирус WannaCry, който предизвика най-големите досега поражения в световен мащаб, възкръсна с нова версия и продължава да поразява хиляди компютри”; „Опасният вирус WannaCry, който може би е свързан със Северна Корея, удари компютри в София и Варна“; „Хакерите, пуснали WannaCry, разполагат с още един опасен вирус“ – това гласят една малка част от заглавията, които завладяха онлайн медиите у нас. Причината е зловреден софтуер, който заключва данните на харддиска на компютри с „Windows” и иска потребителят да изпрати финансов откуп за отключването им. До момента вирусът е заразил над 200 хил. машини в повече от 100 държави, включително компютри на големи компании и държавни учреждения. Макар подобни технологични атаки да са известни още с представянето на телеграфната връзка през 1903 година, според специалисти мащабът на тази кибератака е „безпрецедентен“. Но какво всъщност представлява вирусът и доколко е опасен той за обикновения потребител? Архивирането на данни ли е най-добрият начин да се предпазим от подобен тип кибератаки? На какво ниво е киберсигурността в България и имаме ли достатъчно специалисти в тази област? Защо се превърна в актуална перифразираната българска поговорка „бели хакери за черни дни“ и какво се крие зад професията „бял хакер“?
Отговорите на тези въпроси потърсихме във „Време и половина“ заедно с Ваня Палейкова и Ясен Танев от сдружение „Сейфър – дигитално читалище за онлайн сигурност“.
