Това е парадокс, който се наблюдава и при предишните служебни кабинети. И доверието в парламентите наистина се покачва в моментите, в които отсъстват. Това по-скоро се дължи на факта, че обществото си насочва вниманието към кабинета, към служебното правителство и някак си забравя съществуването на самия парламент.
Тодорова коментира и по-високото доверие към кабинета:
Както всяко ново нещо, това е и при парламента, и тук сега към кабинета, настъпи това успокояване.
Относно това как ше се отразят последните скандали с Обединените патриоти на това доверие, тя заяви:
Това със сигурност ще има отражение към доверието на Обединените патриоти, може би и самите конкретни личности, които са част от самите ОП, тук става въпрос за техните лидери и по-специално господин Симеонов.
Христина Тодорова направи коментар и по повод предстоящите дебати за мажоритарния вот:
Много е важно тази тема да бъде представена подробно в обществото и да има дебати по самата тема, защото, когато тези два милиона и половина души излязоха да гласуват на референдума за мажоритарния вот, не всички бяха толкова добре запознати със самата тема. За момента от изследванията, които провеждаме, продължава да съществува подкрепа към този въпрос на референдума.
Според мен тази подкрепа на самия референдум, по-скоро повечето българи, излязоха да гласуват с идеята да може да бъде намалена субсидията, която получават партиите, понеже този проблем съществува от години и българските граждани показват своето недоволство към високите субсидии, които вземат българските партии. Нека този път всичките парламентарно представени партии да излязат на един обществени и публичен диалог, за да може обществото да разбере каква промяна предлагат, а партиите – по какъв начин обществото индикира своето желание, кое е най-разумно да се вземе като решение. Простото предлагане на 4 или 5 различни виждания по темата, вземането на мажоритарни системи от други държави, които са неприложими за България, изглежда неразумен и необмислен ход и е като пиар акция.
