Лично на мен ми е най-интересна сабята на Иван Кулин, който е бил войвода в северозападна България, дори е участвал в освободителните борби на Сърбия. Явно той си я е правил по поръчка и е изписал: „Българино, братко мой, ти от турчин ся не бой. Вземи сабя, върви на бой“. А на другата страна на острието има надпис „Смърт или свобода“ и е направен един лъв.
Най-старата сабя, която посетителите могат да видят в експозицията, е на търновеца Велчо Атанасов Джамджията. Оръжието е от 1835 година, когато той организира Велчовата завера. Тя не успява, защото е разкрита, а самият той - заловен и обесен. Най-късните саби са от годината на Освобождението - 1878, но някои от тях са били притежание и на революционери в доста по-късно време, уточнява Иван Църов.
Във всички времена притежанието на оръжие е било забранено – и в Османската империя, и в следосвобожденска България.
Регионалният исторически музей във Велико Търново е извадил от оръжейния си фонд общо 28 саби. Сред тях са сабята и ножът на Филип Тотю.
Няколко от тях са от село Мусина, изготвени непосредствено пред началото на Априлското въстание и по-скоро формирането на четата на Бачо Киро и поп Харитон. Дори наковалнята, на която са изковани, също ще бъде в експозицията. Те са груби, грозни, но са били полезни за въстаниците.
Сред сабите има и трофейни оръжия с надписи на старотурски. Повечето саби са изработка на български майстори, но няколко от оръжията са ковани в чужбина. Такава например е сабята на Христо Ботев, която е предоставена за изложбата от музея във Враца. Тя е румънски армейски образец. Хладното оръжие е изработено през 1861 година и е с герба на румънски владетел.
Хаджи Димитър и Стефан Караджа са били с белгийски саби.
