Във всяко училище има не един, а няколко учители, които успяват с много търпение, любов и различен подход – индивидуален към всяко дете, да приобщят и най-трудните деца. Понякога това отнема година.
Понякога децата, които се държат най-предизвикателно или най-агресивно в училище, имат най-голяма нужда от подкрепа, подчерта още Бонева:
Особено при малките деца това понякога е единственият начин да поискаш помощ. И тогава говоренето с целия клас, говоренето с всички ученици, обясняването какво се случва – защо този съученик или съученичка се държи така, търсенето на съюзници – извън тази класна стая – други учители, други родители, понякога дори чистачките в училище, откриването на добрите страни на детето или на силните му страни…, защото в момента, в който детето се почувства част от класа, от групата, и с нещо допринася. Друг подход, който учителки използват, е гласуването на доверие на детето, което очевидно с поведението си показва, че не заслужава нито доверие, нито обич, нито уважение, но когато това му се гласува, то се променя. Намирането на съюзници, изграждането на кръг от приятели около детето, много помага.
Понякога отнема година, понякога година и половина, детето да се почувства част от група и да разбере, че то също има стойност, която също може да бъде ценена, допълни Бонева. Тя подчерта, че приобщаващият учител не бива да е сам, той се нуждае от подкрепяща група от съмишленици в работата си.
Ива Бонева смята, че наредбата за приобщаващото образование се нуждае от промяна в посока на намаляване на бюрократичните изисквания и бумащината. Повече по темата чуйте от звуковия файл.
