Между документалното и художественото, действа като игрален филм, но и много реален , защото там снимахме един наш учител, да го наречем, арх. Слави Дончев.
Иво Иванов, един от сценаристите на филма, допълва:
Арх. Слави Дончев е бил един от хората, който са отговаряли за реставрацията на целия комплекс в Плиска и в Мадара. Той е човекът, който е подготвил доклада и го е представил на ЮНЕСКО за обявяването на Мадарския конник за световен паметник на културата. Арх. Слави Дончев беше нестандартна личност и той често беше трън за много професионални историци.
Филмът не е исторически той е документален, той е художествен, той отразява днешното ни виждане, на българското общество, с всичките му спорове за това кой как е създал българската азбука.
Темите са дискусионни, но филмът, ние това се опитваме да обясним на много историци, стъпва твърдо върху историческите факти и те не могат да оборят нито един от тях, Но историческите факти сами по себе с са неми, ако не се тълкуват, те подлежат на версии, на хипотези.
Иво Иванов посочва къде са протекли част от снимките:Успяхме да снимахме в Нитра, и бяхме впечатлени на 24 май от почитта, която се оказва в Словакия на Св. Кирил и Методий, но най-вече на Методий като първи славянски архиепископ. В България ние акцентираме най-вече на дейността им като просветители, докато в Чехия и Словакия, по-точно в Моравия, има един друг изключителен култ към тях, който има дълбоки корени и който Католическата църква дори в най-тежките й времена на борба срещу Реформацията, решава да се опре именно а този култ към Кирил и Методий, за да намери сили да се върне в тези земи. Снимахме и в Регенсбург и в Загреб.
