Ако трябваше да изпия една бира с Тим, нямаше да има какво да си кажем. Тим харесва „Алтернатива за Германия“, страх го е от бежанците и от ислямизацията в Европа, гледа агресивни кучета, обича бързи коли и спи в спално бельо на "Байерн Мюнхен", така обрисува новата реалност фейсбук-бащата на Тим Симон Хурц.
Тим се появява във фейсбук малко след миграционната вълна, която заля Германия през есента на 2015-а година и която раздели германците в мнението им трябваше ли Меркел да покани бежанците. Това е и времето на възхода на популистката партия „Алтернатива за Германия“ - основана първоначално като евроскептично движение, което се застъпва за връщането на германската марка и ограничаването на европейските закони в Германия, но запълнила успешно нишата вдясно от консервативния блок на ХДС и ХСС на канцлера Меркел и баварския министър-председател Зеехофер. Тим, който се появява във фейсбук и харесва страницата на партията „Алтернатива за Германия“, бързо е засмукан от посланията на популистите, разказва журналистът Симон Хурц:
Профилът ми заживя почти самостоятелен живот - в рамките на ден-два харесах всички страници, които ми предложи фейсбук. Умишлено избягвах крайнодесни партии, защото ме интересуваха консервативно настроените хора, които са притеснени от бежанката вълна и за това не одобряват политиката на християндемократите на канцлера Меркел. Последва вълна от предложения за приятелство. Така много скоро се оказах в един непознат за мен свят на националисти. За мен това беше една съвършено нова, паралелна действителност, която не съм и подозирал, че съществува по този начин. Защото там четях новини и статии, които нямат нищо общо с моите обичайни източници на информация. Заглавията се въртяха все около това, че лошите бежанци извършват непрекъснато престъпления, изнасилват жени и крадат, че всички политици са корумпирани, а журналистите така или иначе лъжат и манипулират. В началото бях убеден, че постовете на моите нови приятели са просто фалшиви новини, но се оказа, че някои от тях всъщност отговарят на истината. Тези „новини“ се изсипваха на стената ми и ме заливаха ежечасно. И трябва да призная, че успяваха да ми повлияят, защото имаше моменти, в които се питах дали пък Германия наистина трябваше да приеме толкова много мигранти.
В личния си живот Симон Хурц приветства решението на германския канцлер Ангела Меркел да отвори границите за бежанците, които потърсиха убежище в Германия. Дискусиите около това решение беше изключително разпалена в социалните мрежи. Особено активни се оказват привържениците на популистката „Алтернатива за Германия“. За изключително кратко време тя набира популярност и успява да влезе в няколко местни парламента в Германия. А още тогава е известно, че през септември тази година предстоят избори за нов Бундестаг. Затова Симон Хурц решава да провери чрез личния си експеримент, какво влияние оказват социалните медии върху решението на избирателите, коя партия да подкрепят:
Благодарение на този експеримент разбрах, колко лесно можеш да се радикализираш, ако се информираш само и единствено от социалните мрежи. Причината е проста - в социалните мрежи човек чете едностранчива информация, създавайки си свой собствен мехур, в който живее. Не загубих идентичността си, но си давам сметка, колко лесно се манипулират потребителите в социалните медии, защото там получават само една гледна точка.
Това според Хурц важи с пълна сила за значими събития, като Брекзит или президентските избори в Съединените щати. Тези събития вълнуваха изключително много лявомислещите хора и либералите, допълва той:
И за двете събития имаше дълги дискусии, хората изпаднаха в шок, защото не можеха да си представят, че Великобритания може да напусне ЕС или Тръмп може да управлява САЩ. От друга страна, сред моите популистки приятели и двете събития предизвикаха радост, но и не бяха коментирани особено дълго.
Въпреки това и за тези две събития приятелите на фалшивия Тим публикуват непрестанно информации, които отговарят на техните възгледи, а Симон Хурц решава да ги предизвика:
Опитвах се плахо да оборвам публикуваните информации, често фалшиви новини, като цитирах и други източници. Но това не предизвика абсолютно никаква реакция сред фейсбук-приятелите ми - просто ме игнорираха напълно, или от време на време получавах гневни отговори. Съвсем различна беше реакцията, когато коментирах или поствах информация, която отговаря на убежденията на моите фалшиви приятели. След година и половина мога да кажа, че тези хора са устойчиви на факти. От друга страна обаче знам, че всеки би искал да получи потвърждение за мислите и убежденията си.
За експеримента на Симон Хурц чуйте и в звуковия файл.
