Та жените във Вършец били не само хубави, но и с най-белите ризи от лен (защото ставали меки от минералната вода), и с най-красивите накити "от чипровската златарска школа - с такива се кипрели ктиторката на Боянската църква Десислава и ктиторката на Кремиковския манастир, Радивоевата жена. А съкровището, открито в района - 22 позлатени и посребрени предмета, може да бъде видяно в историческия музей в София" - продължава да реди градски истории нашата гостенка. Някои от тях "идват" именно от баба Трендафила - за парка, който носи името Слънчева градина, защото алеите тръгват от центъра като лъчи, за казиното, първо банско, а след това преименувано на царско, тъй като принц Кирил исвал да играе на рулетка там; за Фердинанд и Борис, които идвали на лов, за хотелите, в които отсядали; за банята (първата държавна баня у нас, построена през 1910), в която Христо Баняра забавлявал къпещите се с анекдоти; за Гарчо Хубавеца, който се разхождал из Вършец на бяло магаре. Но всъщност особено интересни са годините, когато се появили файтоните и кабриолетите.
"Вършец е много интересно селище съставено от две - възрожденското около 100-годишния храм и вилите, построени през 20-те и 30-те години на миналия век около минералните извори". Голямото оживление идва с прокарването на електричеството - тогава големите софийски (и не само) индустриалци и търговци, които са си наемали вила за по 2-3 месеца и са идвали във Вършец с целия си антураж. Гостувал е и театър "Одеон" от София, танцували са се виенски валсове, играело се е в казиното - и всичко това заради уникалните минерални извори на Вършец. През 1938 е избрана и първата Мис Вършец, която е от Русе и се казва Олга Драндаревска. "Не че вършачанки не са били хубави, но си били по-скромни, а европейската култура тогава "тече" по Дунава" - с усмивка обяснява Йорданка Костова.
После се връща назад в историята. "Древното име на Вършец е било Медека, от medicus (лечебен), само едно е било селището с такова име в цялата Римска империя" - разказва гостенката ни. Тук са намерени римски терми, покрити с шетоъгълни плочки, върху които римляните хвърляли за здраве монети с изображения на змии и на бог Телесфор (едно от триадата божества на здравето, символ на Вършец). По-късно Медека е преименуван на Врещец (от топла, вряла вода) и накрая става Вършец - "може би заради върховете, ние сме в Кознишкия дял на Стара планина, под най-високия връх Тодорини кукли". Тук е имало и траки - от войнственото племе трибали, които са владеели билколечението, а след тежки битки се лекували в минералната вода. Изобщо думата лечебен е ключова за Вършец, тук са открити и много фармацевтични и лекарски инструменти.
И в разговора пак стигаме до баните на Вършец - след като първата, построена през 1910 година, вече не е достатъчна да посрещне всички желаещи, през 1930-а е открита новата баня - "един от най-красивите архитектурни комплекси изобщо, защото в него е вплетена античността" (как - чуйте в интервюто с Йорданка Костова тук).
Иначе хората във Вършец тя описва като весели, с чувство за хумор, отворени, свикнали непрестанно да посрещат и изпращат летовници. Самата Йорданка от дете има спомени за летуващите и как им разказва за Вършец и ги води на Иванчова поляна, друга забележителност местна, свързана с много предания, до която се стига по Моста на въздишките и "попадаш в зоната на здравето". Лечебни пътечки различни има и в Боровата гора (която се слива със Слънчевия парк, за да се получи втория най-голям парк в България след Борисовата градина).
Изключително сладкодумен събеседник е Йорданка Костова, убедете се сами! А Вършец за нея с две думи е "огромна глътка здраве"!
