В този момент ще въздъхне ли някой за Тирол и Швейцария, че да го цапна по устата! – така възкликва Алеко Констинтинов през 1895 година след една екскурзия до Погановския манастир. И завършва: Има бъдуще нашата хубава България!
Често се сещах за този пътепис, докато имах възможност да попътувам из Швейцария. Гледах, слушах и си мислех такива неща, заради които Щастливеца сигурно щеше да ме цапне по устата.
Можете да си представите изненадата ми, когато ни казаха, че в Швейцария водата е от Алпите и може да се пие дори от фонтаните. Опитах – вкусна и студена е. Опитаха и другите – от 40 души никой не се оплака от нищо. За нашата вода вие си знаете.
Стотици километри пропътувахме из Алпите, на много места беше сечено. Трупите лежаха прилежно подредени край пътя, а зад тях като стена стоеше гората – гъста, зелена, жива. Тук съм виждал безогледно да убиват гори, след камионите остава пустош.
