Институтът по лозарство и винарство в Плевен, част от Селскостопанската академия, притежава най-голямата генетична банка от лозя в Европа – 1860 сортови наименования от цял свят. Близо половината са български. Това сподели директорът му проф. Иван Пачев в предаването "Преди всички" по "Хоризонт":
Голям интерес към новите сортове проявяват българските лозари. Особено се търси виненият сорт "Кайлъшки рубин", както и десертните "Милана", "Найден", "Вит". Като цена те са дори по-скъпи от вносните, но качеството им е много добро.
От това следва, че създаваме сортове, които вече са устойчиви на гъбни заболявания, сортове, които са устойчиви на ниски зимни температури. Това е едно от нещата, което впоследствие може да се използва за биологично производство на грозде, тъй като биопроизводството изисква употреба на по-малко пестициди. Произведените по този начин плодове са много по-качествени, с добре балансирани захари, киселини.
За да се направи един нов сорт, са необходими 15-20 години, защото селекцията не се води едностранно. Тя се води всяка година с подобряване на отделни качества на гроздето, на самата лоза и докато стигне, да няма разпадане на прехибридизация и при другите методи, които се използват...
Спорно е дали забранените от Брюксел "директни" сортове вино са канцерогенни. В България, както и в Румъния, такива все още се отглеждат от много частни стопани, допълни той. Те се отглеждат основно по поречието на Дунав, където, според статистиката, няма повишен процент на раковите заболявания. Такъв е популярният сорт "Отел", от който се получава гъсто и тежко вино.
Институтът по лозарство би могъл да подпомага съществуването си, ако нормативните правила му позволяват това, но пак би имал нужда от държавно финансиране, допълни ученият.