По отношение на сагата Турция – Германия и въобще европейския вектор на Анкара, очевидно е, че европейско членство няма да има. Знаят го много добре и двете страни и всъщност може би това допълнително мотивира настървеността и арогантността на Анкара и лично на турския президент Реджеп Ердоган към Берлин и общо към Брюксел, и това на пръв поглед изглежда разбираемо. При внимателен поглед обаче се вижда и нещо друго – много по-разбираемо, а именно приоритетите в днешния дневен ред на Анкара. Къде е най-голямата заплаха за Турция? То е ясно – неизбежното прекрояване на граници южно от нашата съседка и точно заради това според мен Брюксел и Берлин са, как да го кажа, "дъвка" за предъвкване.
По-въпроса дали е реалистично да се очаква операция на Турция и Иран срещу кюрдите, Георги Димов каза:
Дайте да видим какво имаме на терен. Имаме два много ясно изразени фронта. От едната страна на барикадата са Турция, от една година ангажирана под някаква форма е и Русия, а от една седмица вече и Иран. От другата страна, на отсрещния бряг, са САЩ, Западът като цяло и общо кюрдите, каквото и да означава това.
Реалистично е. Да не забравяме, че на 25-и септември е насрочен референдум за независимост в Северен Ирак. Но за да стане по-ясно, нека да фиксираме изходните играчи и започване с Турция, понеже тя е в епицентъра на събитията. Според Анкара в района има четири терористични организации. Това е Кюрдската работническа партия – ПКК, ДАЕШ, то е ясно, т.нар. "терористична организация на привържениците на Фетуллах Гюлен" и това са също Отрядите за народна самоотбрана на Партията на демократичното единство на сирийските кюрди. И на тях Анкара им е обявила тотална война.
Продължаваме със САЩ – според Вашингтон в Турция и в нейния регион действат две терористични организации – ПКК и ДАЕШ. Другите две категорично не са припознати като такива.
Идва ред и на Иран, и иранската връзка стана особено актуална след визитата миналата седмица в Турция на началника на Генералния щаб на иранската армия. Той проведе доста срещи на високо политическо равнище, даже беше приет лично от Ердоган. Още повече, че Турция и Иран се конкурират за лидерската роля в регион, като се погледне тяхната територия, население, влияние, самочувствие, те са съизмерими. Сега очевидно пред тях има обща заплаха и това временно ги обединява.
Георги Димов коментира и това дали турците в Германия ще послушат призивите на Ердоган да не гласуват за християндемократите, социалдемократите и зелените на предстоящите избори за Бундестаг.
Факт е, че на референдума, който беше тази година в Турция, така и на предни общи избори, има един много интересен феномен – живеещите в Германия турски граждани подкрепят много по-силно Ердоган, отколкото самите турци в Турция. И точно от тази гледна точка аз няма да се учудя, ако голяма част от живеещите в Германия турски граждани послушат призивите на Ердоган.
Интервюто на Лора Търколева с Георги Димов можете да чуете от звуковия файл.
