Това не е изолиран случай, коментира в предаването "Преди всички" Деница Георгиева от организацията "Живот в спектъра":
За съжаление на е някакъв изолиран случай. Миналата година имаше издадена дори книга, в която авторката й, учителка, се изказва по същия начин, изключително негативно към приобщаването на деца със специални потребности, на деца с увреждания, което пък създава впечатление, че има някакъв сериозен проблем в образоването. Такива учители, за съжаление, петнят професията и, слава богу, не са много, поне надявам се да не са много.
Според нея учителите на полагат усилия да се подготвят за работата с такива деца:
То това е едно на ръка, че не сме свикнали, че обществото ни сега се учи на толерантност. Това е пътят по принцип, за да можем да мръднем крачка напред, за да може тези деца да бъдат в масовите училища. Единият от проблемите е, че вероятно самите учители нямат достатъчно стимул, за да положат достатъчно усилия, нямат достатъчно желание да учат, защото повечето твърдят, че те не са специалисти, не могат да се справят с такива деца.
Георгиева смята, че личният асистент и свободният му избор от страна на родителитем би помогнало:
Това би помогнало много. Моето дете също ходи с асистент. Асистентът по принцип придружава детето навсякъде в рамките на училището и защитава неговите права, поради което е хубаво да бъде независим и от училище, и от община, и от държава,. Т. е родителят да е свободен да избере такъв асистент, да си го избере и да го наеме.
Калоян Дамянов от Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование смята, че то работи:
По отношение на приобщаващото образование нещата не започват с наредбата или закона. Ние имаме в България традиция вече повече от 10 години ние осигуряване достъп на децата със специални потребности в общообразователните училища и детски градини. Преди 10 години сме имали малко под хиляда такива, деца, сега имаме над 16 хиляди. Сами виждате, че страшното нарастване на броя показвам че системата все пак е осигурила достъп на тези ученици, както нормативно и така и реално.
Той коментира как се е стигнало до конкретния случай:
Стигаме до следващия, според мен, доста по-сериозен проблем и той е свързан с нагласите, с предразсъдъците и подготовката на общообразователните учители. Изискванията към тях в последните години се повишиха и разбира се, това създава известно неудобство. Факт е, че присъствието на такива ученици в класната стая създава предизвикателства – необходимо е да се промени начинът на преподаване, необходимо е да се промени организацията на работа, което разбира се, създава затруднения, а още повече когато в класната стая ома 30 ученици. Някои учители, разбира се, са имали и доста по-неприятни случаи във времето, което, разбира се, вероятно е провокирало и тази реакция в този учител.
Смятам,че това е недопустимо. Имаме етичен кодекс на работата с деца. Всеки български учител трябва да работи с всички деца в класната стая така или иначе.
