През септември трудовата заетост в САЩ се сви за пръв път от седем годни насам, което е знак, че водещата световна икономика ще понесе временен удар от ураганите "Харви" и "Ирма" през третото тримесечие.
Неселскостопанската трудова заетост намаля през септември с 33 хил. работни места, докато очакванията на финансовите пазари бяха за разкриването на нови около 80 хил. работни места, показват данни на Министерството на труда, като това представлява първо понижение на заетостта от септември 2010-а година насам, когато икономиката на САЩ започна да се измъква от последната "Голяма рецесия". По този начин беше сложен край на седем поредни години на растеж на трудовата заетост, като само в рамките на последните 12 месеца до август включително беше отчетено средномесечно нарастване с 172 хиляди на неселкостопанските работни места.
Данните за предходните два месеца претърпяха сумарна низходяща ревизия от цели 38 000, като тези за юли бяха ревизирани надолу до 138 000 (от предишна оценка за 189 000), докато тези за август - нагоре до 169 000 (при предишна оценка за 156 000).
Спадът на заетостта през септември се дължи в най-голяма степен на намаляване на работните места в ресторантьорския бизнес, в хотелиерството и в местата за отдих и забавления, като в същото време имаше доста слабото наемане на допълнителен персонал в другите индустрии в резултат на ураганите "Харви" и "Ирма", посочи Департаментът по труда. Двете природни бедствия влошиха съществено икономическа дейност в щатите Тексас и Флорида, оставяйки временно без работа близо 1,5 милиона американци, допълни министерството, като това представлява най-голям спад от януари 1996-а година насам. В резултат на много лошото време в следствие на двата ураган, около 2,9 милиона американци пък са били ангажирани само на почасова работа.
В същото време нивото безработицата в САЩ се понижи изненадващо до нов 16-годишен връх от 4,2% (най-ниско нивото от декември 2000-а година), докато очакванията на финансовите пазари беше за негова стабилизация в нивото през август от 4,4 на сто. Трябва да се има предвид, че делът на американците, търсещи работа, или т.нар. "норма на заетост", нарасна през септември до 63,1% от 62,9% месец по-рано, отдалечавайки се от 40-годишното дъно от 62,4%, достигнато през септември 2015 година (най-ниско ниво от 1977 година).
В резултат най-вече на негативните последици от ураганите, в частният сектор на американската икономика бяха съкратени 40 хил. работни места, в държавния сектор бяха наети 7000 нови служители, докато заетостта в промишления сектор се сви с 1000, в строителството броят на трудещите се нарасна с 800, а в сферата на услугите бяха съкратени 49 хил. работни места.
Средното почасово заплащане на труда в САЩ обаче нарасна през септември с цели 12 цента спрямо август (повишение с 0,45%), достигайки 26,55 долара на час и нарасна на годишна база за цели 2,9% при осредни прогнози за по-скромен растеж от 2,6 на сто. Това е сякаш сигнал за дългоочакваното от Фед по-солидно нарастване на заплащането на труда и респективно на инфлационния натиск. Тези изненадващо силни данни обаче могат да има и друго обяснение: Ураганите "Харви" и "Ирма" оставиха редица трудещите се с по-ниски доходи временно без работа, повишавайки по този начин осредненото заплащане на труда. Продължителността на средната работна седмица пък остана очаквано в рамките на 34,4 часа.
Днешният доста слаби данни за трудовата заетост не би трябвало да се възприемат като голяма изненада, след като преди време Департаментът по труда предупреди за потенциалния негативен ефект от ураганите, преминали през щатите Тексас и Флорида, където се формира около 7,7% от общата американска неселскостопанска трудова заетост. Подобно "изкривяване" на реалното състояние на трудовия пазар може да има и през настоящия месец (данните за октомври), имайки предвид подобен феномен и след урагана "Катрина". В резултат на урагана "Катрина", който удари сериозно щата Луизиана преди 12 години, данните за заетостта през септември 2005-а показаха съкращаване на работните места в САЩ с 35 хиляди. Последва още един месец на слаби данни (октомври 2005-а година), преди те да се върнат към нормалния си тренд на развитие от преди природното бедствие.
Поради това сякаш не е изненада, че американският долар продължава да поскъпва и след днешния доклад на Департамента по труда, тъй като инвеститорите акцентират най-вече върху изненадващото понижение на нивото на безработица до ново 16-годишно от 4,2% и върху много рязкото повишаване на средното почасово заплащане на труда. В същото време фючърсите на федералната фондова лихва, търгувани на паричните пазари, вече оценяват на цели 93% вероятността за още едно повишение на лихвените ставки от страна на Фед до края на годината, след като преди днешния доклад тази вероятност се оценяваше на около 84 на сто.
Индексът на зелените пари спрямо останалите шест основни валути нараства с 0,3% към 10-седмичен връх от 94,267 пункта, достигайки най-високо ниво от края на месец юли. Щатският долар поскъпва в рамките на деня с 0,52% към нов тримесечен връх от 113,41 японски йени и с 0,42% към 5-месечен връх от 0,9835 швейцарски франка. След доклада на Департамента по труда, еврото се понижи за кратко до 7-седмично дъно от 1,1669 долара (точно над неговото важно бивше дъно от 17-и август около 1,1661), преди да опита известна стабилизация непосредствено под 1,1700 нивото. Британската лира пък задълбочи днешния си спад, понижавайки се в рамките на деня с 0,62% към 4-седмично дъно около 1,3031 нивото.
