Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

М. Монти: Няма сериозна опасност от нова глобална криза заради нарастващия държавен дълг

Снимка: ЕПА/БГНЕС


Няма сериозна опасност от нова глобална криза заради нарастващия държавен дълг, въпреки предупреждението на германския финансов министър Волфганг Шойбле. Това заяви в специално интервю за "Хоризонт" бившият италиански премиер и еврокомисар Марио Монти. Най-важното е целият Европейски съюз да изработи модерен и гъвкав бюджет, в който може да се внедри самостоятелна рамка за еврозоната, каза още Монти. Въпреки оптимизма му за стабилността на финансовата система в Европа, Монти е категоричен, че не трябва да се пренебрегва предупрежнението на Шойбле:

Не вярвам да се стигне до шокови ситуации заради държавния дълг. Вие знаете, че кризите неизбежно идват рано или късно. По-важното е да се вземат достатъчно мерки и когато наближат, да се действа правилно, за да се избегнат сериозни последици. В наследството, което Волфганг Шойбле оставя на Еврогрупата, има сериозен арсенал от мерки и инструменти, които могат да бъдат използвани в случай на нужда. Именно на този завет трябва да се гледа много сериозно. 
Според Монти е възможно в бъдеще да има общ бюджет за страните от Еврозоната: 
Общ бюджет за страните от еврозоната е напълно възможен някой ден. Сега обаче е много по-важно да създадем по-модерна финансова рамка за целия Европейски съюз. Може би в тази модернизирана финансова рамка за целия съюз би имало място и за общия бюджет на страните от еврозоната. Отново казвам, че вероятно някой ден ще имаме общ бюджет на еврозоната в истинския му смисъл, но в момента е много по-спешно да се фокусираме върху определени политики, с които да посрещнем предизвикателствата пред нас. Едно от тях е именно в еврозоната и то е свързано с нарастващото недоверие между страните от северната част и страните от южната част на еврозоната. За да се преодолее това предизвикателство, трябва да се направят малки промени в Пакта за стабилност и растеж. С тях трябва да се освободи повече място за повече публични инвестиции. Също така трябва да се намалят, ако не и да се премахнат, всички онези „гъвкави” клаузи, които носят несигурност в настоящия момент. 

Новият бюджет трябва да се фокусира върху предизвикателствата и новите проблеми, убеден е Монти:
Те дойдоха като при нас неочаквано и като спешен случай, но не можем да очакваме скоро да бъдат преодоляни. Един от тях е мигрантската вълна и проблемът с бежанците. Тероризмът и необходимостта от по-силен външен граничен контрол също са въпроси, които трябва да решим. Не бива да забравяме и борбата с климатичните промени. Това е проблем, за решаването на който трябва да работим заедно в рамките на Европейския съюз. Но нека вземем пример само с един проблем - общата сигурност и отбрана. За тях са ни необходими ресурси и трябва да си отговорим на въпроса: "Откъде ще дойдат?". Отговорът вероятно ще бъде намерен, когато направим много критичен прочит на съществуващите структурни разходи, например за селскостопанската политика. Дори президентът на Франция Еманюел Макрон подчерта, че страната е готова за промени, защото Европейският съюз се нуждае от по-гъвкав бюджет, който може да посрещне новите предизвикателства и да бъде по-адаптивен за проблемите, които трябва да решаваме сега или пред които бихме могли да се изправим в бъдеще. 

Бившият еврокомисар изтъкна, че населението на Каталуния е проевропейски настроено и не бива настроенията там да се бъркат с антиевропейските настроения, довели до Брекзит:
Не вярвам, че Европейският съюз може да се намеси в отношенията на една от своите страни - членки и част от обществото в тази държава. Аз не знам какво ще се случи с Каталуния, но трябва да се подчертаят две много важни неща. Първото е, че Каталуния е много проевропейски настроен регион, така че със сигурност не трябва да се прави паралел между антиевропейските настроения, довели до Брекзит или усещани в някои други региони на Европа. Със сигурност двете неща нямат нищо общо. Второто интересно е да наблюдаваме реакцията на бизнеса и най-вече на банките, част от които вече преместиха централите си другаде. Накрая бих подчертал, че трябва да има преговори, които да доведат може би до промени в данъчната система и по-голяма независимост, но в крайна сметка да прекратят тази силна конфронтация. 
Ако Каталуния се отдели от Испания, в което не вярвам, областта няма да бъде член на Европейския съюз или на еврозоната. Това няма да стане, дори ако областта се превърне в самостоятелна държава. Така ние ще имаме много странна ситуация, в която една държава или област използва еврото, но не е член на валутния съюз. Това донякъде наподобява ситуацията на Черна Гора, която възприе еврото като своя валута, въпреки че не е член нито на Европейския съюз, нито на еврозоната. Ако Каталуния тръгне по същия път обаче, тя ще трябва да кандидатства за членство, а то от своя страна изисква ратификацията на останалите страни - членки, включително и на Испания. Виждате къде е интригата в тази ситуация. 

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени