Далеч не всички лекари предписват антибиотици безогледно. Проблемът у нас е в това, че може би няма съвсем стройна антибиотична политика, защото има държави, в които изключително стриктно се следи какъв е профилът на заболеваемост, какви са изолираните причинители. Даже има политики за въздържане от употреба на определени класове, с което се възвръща след време и тяхната чувствителност, така че нещата са доста полярни. Има дори специалности, при които има много чести бактериални инфекции, когато е абсолютно невъзможно да се предписват антибиотици, така че нещата са по средата. Нашата страна, подобно на много други страни, има разработена система за мониторинг на това какви са причинителите и каква е тяхната чувствителност, т.е. когато имаме клинично болни пациенти с дадена инфекция, например респираторна, има лаборатории, които проследяват в даден регион какви са били изолатите, най-честите причинители и към какво са били чувствителни. Лошото е, че данните, които събира тази инициатива, която обхваща над 200 лаборатории из страната, показват динамиката на заболеваемост, картината на причинителя. Лошото е, че данните, които те дават, не са имплементирани в политиките на здравните заведения и на ниво общопрактикуващи лекари, което изисква стройна координация от страна на държавата.
Повечето антибиотици са създадени преди 80-те години на миналия век, допълни проф. Момеков:
От 80-те години насам броят на новите молекули рязко е намалял. Антибиотиците се използват не само в медицината, но и в животновъдството, включително антибиотици, които имат хуманна употреба.
Цялото интервю с проф. Георги Момеков и репортажа на Даниела Костова можете да чуете от звуковия файл.
