Анхел Рос Димов, почти на 17 години, не е чужденец. Роден е в Димитровград. Съдбата му го праща в социален дом, след като изтърпява системно насилие от пастрока си. Анхел все още вярва в дядо Коледа, макар че никога не е получавал подаръци от него.
Историята на десетокласника е различна. Той не моли, той не иска, не се жалва. Той дори не желае да бъде наричан герой, нищо че е спасил живота на възпитателката си Теодора Тодорова. Благодарение на бързата му реакция тя се възстановява в болница:
Госпожа Тодорова я спасих, като се прибрах от училище и видях, че не е добре. Дадох й един молив да захапе, за да не си глътне езика, дадох леген да повръща и звъннахме на Бърза помощ и на управителя.
Рос е четвърта година в центъра:
Нямам баща. Живеех с майка ми. Една вечер моят пастрок се напи, както почти всяка вечер. Тази вечер беше по-особена, понеже каза, че ще се разделя с майка ми. Аз го питах защо. Той ми каза да си събирам багажа. Аз тръгнах да го събирам и оттам не помня. Губи ми се половин час и виждам линейките.
Следват Бърза помощ и неврохирургия. Момчето не иска да се върне при майка си, но много му тежи, че тя е предпочела втория си съпруг.
Анхел Рос мечтае да стане военнослужещ и близките му да са здрави.
Цялата история на Анхел Рос чуйте в звуковия файл.
