Сблъсъкът на гласове тук не боли, пише тя, докато говори с мен. Ръката й, свита в юмрук, се притеснява да нанесе първия удар, но го прави. Бавно, неусетно почти, нейните думи ни удрят право в сърцето. Започваш да се чудиш наистина ли е само на 18. Разбираш, че „Моментът преди порастване“ не само е настъпил, но и я е научил умело да борави с всички „(Не)разбирателства”.
Лилия Йовнова е от „Младите в изкуството“, които не се страхуват да си задават въпроси, колкото и неудобни да са те. Лети с думите напред и не се пази от ударите на поезията. Може би именно в този словесен полет се раждат и всичките ѝ стихове – някои публикувани в блога ѝ и издания като „Литературен вестник“. „Кръстопът“ и „Ах, Мария“, други, чакащи своето място в дебютната ѝ книга.
Дали заради това, че отново дойде време да кажем „чао“ на едни и „здравей“ на други, или пък просто защото жаждата за думи е толкова голяма, този път цялото ни „Време и половина“ бе именно за нея – неприлично младата поетеса Лили Йовнова. Ако и вие изпитвате нуждата да поиграете с поезията поне за половин час време, чуйте какво има да каже Лили.
