Нови разчети за модернизация на Българската армия до 2024-та е приел Министерският съвет на закрито заседание. Плановете предвиждат още тази година да има 271 000 лева за нови изтребители и модулен патрулен кораб. Новите кораби до 2024-та година ще ни струват общо 820 милиона лева, а изтребителите - милиард и сто милиона. Очаква се тези суми да са с включено в тях ДДС, което се оказа проблем за военното министерство при предишните разчети.
Още тази година могат да бъдат дадени 100 милиона лева за придобиване и поддръжка на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи, е записано още в таблицата. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов обясни:
За бронираните машини проектът влиза, задържам го умишлено, той е готов, за да влезе заедно с проекта за изтребителите - но ако се наложи да започнем процедурата за изтребителите отначало, ще вкарам по най бързият начин проекта за бронираната машина да не се бави. Но това ще стане ясно в рамките на следващите десетина дена.
В разчетите на правителството е поддръжката на старите самолети МИг- 29 да бъде до 2020 година, като за трите години да бъдат дадени по 26 000 лева. Придобиването на новия тип боен самолет и придобиването многофункционален патрулен кораб трябва да приключи през 2023 година. По отношение на средствата, които кабинетът е одобрил за придобиване на боен самолет, най-много разходи годишно са предвидени през 2020 и 2021-ва - съответно 260 и 240 хил. лева.
Тези параметри трябва да бъдат одобрени и от парламента. Решението на МС става известно в седмицата, преди заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност при президента, предвидено за. Според националния план за повишаване на разходите за отбрана правителството трябва да отделя по 1 милиард 400 милиона лева на година, за да изпълним ангажимента към НАТО за влагане на близо два процента от Брутния вътрешен продукт за отбрана.
Съгласно решението на Министерския съвет България предлага да участва и в проекти по европейската програма за индустриално развитие в областта на отбраната за разработването на модулен елемент за бързо развръщане при подводни водолазни аварийно-спасителни операции, както и при разработването на механизми за оценка на риска в киберпространството, на софтуерна система за обработка на изображения и видео от безпилотни летателни апарати, система за противодействие на разузнаването от въздуха с безпилотни летателни апарати. През 2018 година България планира да изпрати свой служител в центъра по киберсигурност на НАТО в Талин, Естония, където ще се обучават национални експерти по киберсигурност и киберотбрана.
